Само едно от 12 сирена с логото на правителствената кампания покрива българския стандарт, а три са с вода над 65% и според изследването не бива да се консумират. Тестът на „Активни потребители“ показва не толкова провал на пазара, колкото провал на контрола.
Кампанията, която трябваше да пази джоба
„Кошница с грижа“ тръгна през юни 2026 г. като съвместен проект на правителството и големите търговски вериги: доброволно намаление от поне 15% спрямо редовната цена, минимум 30 стоки от първа необходимост на верига, хоризонт от поне половин година. Обхватът е широк — хляб, мляко и млечни продукти, яйца, месо, олио, бобови, сезонни плодове и зеленчуци, а при някои търговци и стоки за домакинството. Още при обявяването си мярката беше посрещната със скептицизъм от браншови организации, производители и потребители, а самите „Активни потребители“ още през юни предупредиха, че договорка с веригите няма да реши проблема с инфлацията.
Проблемът с подобни кампании е структурен и беше предвидим. Когато държавата рекламира цена, а не качество, натискът пада върху най-евтината възможна рецептура. Логото на кампанията при това работи като имплицитна държавна гаранция — потребителят го чете като „проверено“, макар зад него да не стои никаква проверка. Именно това е слабото място, което тестът удари.
Какво показват лабораторните резултати
Организацията е закупила в края на юли 12 марки бяло саламурено сирене и 6 марки краве масло от 10 търговски вериги в София, Варна и Тервел — на практика всичко с логото на кампанията, което екипът е намерил в тези обекти. Продуктите са кодирани и преопаковани, за да се гарантира анонимност, и изпратени в лаборатория за три отделни физикохимични анализа. Ценовият диапазон е от 5 до 13 евро за килограм при сирената и от 8,95 до 15,60 евро при маслата.
При маслото картината е чиста: и шестте марки покриват изискванията — минимум 82% мазнини и не повече от 16% вода, без следа от немлечни мазнини. Остава обаче необяснимата разлика в цената: най-евтината марка е 8,95 евро, най-скъпата — също родно производство — стига 15,60 евро, или със 75% повече за продукт със същите измерени показатели. Производителят на скъпото масло е мандра в с. Киселово, Варненско, санкционирана в миналото за фалшиво краве масло с добавена вода и немлечни мазнини. В извадката попадат и масла с наименование „Deutsche Markenbutter“ — името, което придоби известност покрай скандала с имитиращото производство в България.
При сиренето резултатите са други. Хроматографията не открива немлечни мазнини в нито една проба, тоест всички сирена са от краве мляко — но водата варира от 48,5% до 71,3%. Само един продукт (Димитър Маджаров) отговаря на БДС 15:2010. Шест марки са в диапазона 54–60% — по-ниско, но допустимо качество. Две — Лесидрен и Пастир — са с 60–65% вода, класически „бързозрейки“, пускани в мрежата, вместо да зреят 45 дни. Според Наредбата за млечните продукти те задължително трябва да носят надпис „с повишено водно съдържание“; нямат го, което е директно нарушение. При три продукта водата надхвърля 65%, като най-високата стойност — 71,3% — е измерена в сирене на „Чех Йосиф Новосад“ ООД, продавано във верига Кауфланд. Същата марка е и с масленост от едва 5%, което сочи използване на евтино обезмаслено сухо мляко. При три други марки — Булгарче, Саяна и Габрово — има пропуски в етикетирането, а при няколко продукта производителят изобщо не може да бъде идентифициран достоверно.
Цената не е сигнал за качество, а контролът отсъства
Най-неудобният извод от теста е, че връзката цена–качество не работи. Три от четирите продукта под 6 евро за килограм са с вода над 65%, но други две марки над 60% вода се продават на над 10 евро. На около 13 евро за килограм се предлагат едновременно сирене по БДС и доказана „бързозрейка“. Потребителят няма как да се ориентира — нито по цената, нито по етикета, нито по логото на държавната кампания.
Тук идва и по-острият въпрос: къде е Българската агенция по безопасност на храните. Продуктите не са открити в тъмна мандра, а на рафт, под лого, което държавата рекламира. Тестът е финансиран от неправителствена организация, а не от контролния орган; същото важи и за случая с фалшивото „немско“ масло, разкрит след сигнал на официалния вносител, а не след проверка. За справка — през 2025 г. на пазара са се озовали около 12 000 тона фалшиво сирене, а имената на производителите така и не бяха оповестени. Отделен проблем е и разнобоят при отразяването: част от медиите съобщиха за „две проби над 70%“, други — за „три над 65%“, което при чувствителна потребителска тема не е дребна неточност.
Не по-малко показателно е, че самата организация обяснява защо в повечето медии не се съобщават конкретни марки — заради разпоредба за скрита реклама в закона за електронните медии. Тоест нормативна уредба, писана срещу маскирана реклама, на практика защитава нарушителите.
Какво остава без отговор
Тестът не включва микробиологична оценка на безопасността — тоест той описва състав, не рискове от заразяване. Това е ограничение, което си струва да се помни, но то по-скоро занижава, отколкото завишава тревогата: измерените отклонения са само тези, които се виждат при физикохимия.
Отворените въпроси са три и всичките са към държавата. Първо: ще излязат ли БАБХ и Министерството на земеделието и храните с насрещна проверка на същите марки и с публичен резултат, или ще последва обичайното мълчание. Второ: ще бъде ли санкционирано липсващото обозначение „с повишено водно съдържание“, при положение че нарушението е документирано. И трето: ще остане ли „Кошница с грижа“ кампания без критерии за качество — без фиксиран списък, без входящ контрол и без последици за този, който продава вода на цена на сирене под държавно лого. Докато отговорите ги няма, най-сигурният потребителски съвет остава да се чете етикетът, а не рекламата.
„Некоректни производители и търговци очевидно се възползват от кампанията на правителството“ — Асоциация „Активни потребители“
„Сега е времето на скъпата вода вместо сирене“ — Богомил Николов, председател на „Активни потребители“
ИЗТОЧНИЦИ
• Активни потребители | https://aktivnipotrebiteli.bg/тест/230/ТЕСТ-на-сирене-и-краве-масло-от-„Кошница-с-грижа“-(2026)
• OFFNews | https://offnews.bg/analizi-i-komentari/evtino-no-palno-s-voda-proverka-otkri-problemi-v-sirenata-ot-koshn-873470.html | 26 август 2026
• SafeNews | https://safenews.bg/udar-po-koshnicza-s-grizha-sirenata-s-nad-70-voda-samo-edno-pokriva-bds/ | 28 август 2026
• Frognews | https://frognews.bg/novini/stiga-prikrivane-obiavete-proizvoditelite-falshivo-sirene-drugi-hrani.html | 29 август 2026
• Струма Прес | https://www.strumapress.com/общество/кошница-с-грижа-евтино-сирене-но-с-нис/ | 27 август 2026
• Будна Варна | https://www.budnavarna.com/2026/08/27/aktivni-potrebiteli-5-ot-testvani-12-sirena-ot-koshnicza-s-grizha-sadarzhat-nad-60-voda/ | 27 август 2026
• Нова Варна | https://novavarna.net/2026/08/27/активни-потребители-5-от-12-сирена-в-кош/ | 27 август 2026
• Българи | https://balgari.bg/2026/08/27/сиренето-с-намалени-от-властта-цени-пъ/ | 27 август 2026
• Инфомрежа | https://infomreja.bg/test-na-koshnicza-s-grizha-chast-ot-sirenata-sa-negodni-za-konsumacziya.html
• БНТ Новини | https://bntnews.bg/news/aktivni-potrebiteli-5-ot-testvani-12-sirena-ot-koshnica-s-grizha-sadarzhat-nad-60-voda-1409738news.html
• Новините (Novinite.bg) | https://www.novinite.bg/articles/289562/Aktivni-potrebiteli-5-ot-testvani-12-sirena-ot-Koshnica-s-grija-sadarjat-nad-0-voda
• Сега | https://www.segabg.com/hot/category-economy/evtinoto-sirene-koshnica-grizha-e-pulno-voda
• Дунав мост | https://www.dunavmost.com/novini/otkriha-nad-60-protsenta-voda-v-promotsionalni-sirena





















Като има тъпаци да си купуват на 13 ерво кг сирене, така ще е!
Едно време казваха в рекламите че 1 кг. кашкавал се прави от 8литра мляко!
Подкрепа само за свестните и БОЙКОТ НА НАГЛИТЕ БИЗНЕСИ в България с двойни увеличения на цените
А вие какво очаквахте, големите вериги да изпълняват, това, което им каже правителството. Объркали сте се, а те се правят, че ви защитават… пълна пародия и хаос
Прогресивно ли ви е?