Казусът с клаузата „най-ниска цена“ на платформата за резервации Booking си заслужава да бъде обсъден и за да се онагледи сложността в някои случаи да се намери баланс между правата, задълженията и интересите на всяка от страните – платформата, хотелите и потребителите, и то при спазване на действащото законодателство.
Коментарът е на създателя на онлайн платформата „Ние потребителите“ Габриела Руменова по повод заведения колективен иск срещу Booking за обезщетения за причинените загуби от действието на т.нар. клаузи за паритет на цените в периода 2006 г. – 2024 г.
Габриела Руменова посочи, че нарушаването на конкурентното право засяга и правата на потребителите, защото води до стестняване на избора им.
„Да речем, че подобна платформа дава възможност на клиентите да се ориентират чрез оставените там ревюта за качеството на услугата. Ако тази платформа, по силата на действието на такава клауза между нея и доставчика на услугата, е предлагала по-ниски цени от всички възможни места, на които могат да бъдат намерени точно тези стаи, и в следващия момент мястото за настаняване започне да предлага тази услуга на по-ниски цени по своите канали или през други платформи, може да се окаже, че потребителите вече не резервират през тази платформа и всички оставени отзиви са били валидни за миналия период. В случай че условията вече са се променили, потребителите могат да бъдат заблудени за актуалното състояние на услугата и оценките да не са им добър ориентир.“, даде пример тя.
От друга страна, ако хотелите предлагат по-добри цени, платформата е възможно да не получи справедливо възнаграждение за предоставените от нея услуги. Същевременно, държави като Италия, Франция, Австрия, Белгия са забранили със закон клаузи за паритет на цените и въпреки това въпросната платформа е оцеляла на тези пазари. Т.е. такава клауза не е необходима за просъществуването на платформата като икономически субект, както се отбелязва в решението на Съда на Европейския съюз по казуса.
От трета страна, обаче, клаузата „най-добра цена“ може да даде такава преднина на Booking, с която тя да измести по-малки платформи или да не допусне навлизането на нови.
Именно затова казусът е много интересен – търси се балансът потребителите да имат по-голям избор и да се запази принципът на лоялната конкуренция, счита Руменова.
Спорът за клаузата „най-добра цена“ има дълга история. Началото е през 2006 г., когато Booking навлиза на германския пазар. Федералната служба за защита на конкуренцията в Германия излиза с две последователни решения – през 2013 г. и през 2015 г., че клаузата противоречи на забраната на картелите в правото на Европейския съюз и на германското право и разпорежда да се преустанови използването и. Висшият областен съд в Дюселдорф приема, че клаузата несъмнено ограничава конкуренцията, но не може да се счита за противоречаща на забраната на картелите. Окончателен край на спора не само за Германия, но и за целия ЕС слага влизането в сила през 2024 г. на Законодателният акт за цифровите пазари, която забранява клауси за паритет на цените.
Всичко това води до завеждането на колективен иск, чрез който засегнатите от действието на тази клауза места за настаняване да си върнат до 30% от сумите за комисионни към платформата и лихвите върху тях. Зад инициативата стоят Асоциацията на хотелите, ресторантите и кафенетата в Европа, както и подкрепилите я до момента 30 браншови организации в различни държави. Всеки собственик на туристически обект със споразумение с Booking с такава клауза в периода 2006 г. – 2024 г. може да се присъедини към колективния иск до 29 август – без разходи, посредством специално създадена платформа.
