Думата хазарт има арабски произход. Думата „al zahr“ (ал захр) се превежда като зар, зарове. От нея произлиза и английската дума „hazard“ (риск, опасност, шанс).
Покерът /Poker – Card game/ е хазартна игра, която се играе с тесте от 52 карти. Броят на играчите може да варира от двама до десетима, но играта може да се играе и само от един човек на игрална машина в казино.
Съществуват стотици разновидности на покера. Има много и различни хипотези за възникването на играта. Може да се допусне, че сегашният покер е смесица от елементи на много игри с карти. С течение на времето покерът се развива и днес вече може да се играе във всяко казино, във всеки голям град. Новите технологии позволяват на човек да играе с хора от цял свят в интернет.
История
Кънтримузиката и уестърните ни карат да мислим, че покерът е произлязъл в САЩ, но те по-скоро заблуждават, отколкото да дават обективна инфрмация. Съвременният покер, вероятно произлиза някъде там в Дивия запад, но корените на играта са още далеч преди Дивия запад, уестърните и каубойте с револвери. Знае се, че персите са играли игра с карти, много подобна на покер, а през XVI век в Германия и Франция произлизат игрите „Pochen“ и „Poque“.
Постепенно французите пренасят играта в Новия свят и тя се играе в Ню Орлиънс, а от там по мисисипските параходи се разпространява. Английският актьор Джоузеф Кроуел първи документира наличието на играта през 1829 г. Той разказва как 4 души играят с тесте от 20 карти и залагат на картите, които държат. През 1834 г. Джонатан Грийн описва правилата на покера, който се играл по това време на лодките и корабите по река Мисисипи. Отначало играта се е играла само с 20 карти, като се използват само асата, поповете, дамите, валетата и десетките. В играта са можели да участват от 2 до 4 играча.
Правила
Броят на възможните комбинации при раздаване на 5 от 52 карти за игра в покера е: 2598960.
Сила на картите във възходящ ред, като 2-ката е най-слабата, а асото най-силно: 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9, 10, J, Q, K, A.
Всяка игра в покера има установени нива на залагане, наречени лимити. След като се установят нивата на залагане, следва да се уточнят и лимитите на покачване.
Основните разновидности са три:
* При лимитирания покер, нивото на всеки залог и стъпката на покачване са строго определени. Ако лимита е например $1/$2, малкият залог е $1, а големият е $2. В първите два рунда на залагане (на префлопа и флопа), стъпката на залагане/покачване е малкият залог – или $1, а в другите два (при търна и ривъра) нивото е равно на големия залог, т.е. $2.
* При ноу лимит покера, има условие само за минималната стойност на залога. Ако играта е $1/$2, малкият блинд е $1, а големият $2, колкото е и минималната стойност на всеки един залог във всеки кръг на залагане. Максималният залог зависи единствено от броя чипове пред всеки един от играчите. По всяко време от играта, всеки един може да заложи всичко, което има пред себе си.
* Пот лимита е нещо средно между горните две разновидности. Докато минималния залог се определя както при ноу лимита, максималния залог се мени постоянно и е равен на общия брой чипове събрани по средата на масата от предходните залози в ръката. Тези чипове се наричат пот, от там и названието пот лимит.
следва
***
Към хазарта могат да се прояват форми на зависимост, които водят до житейски фалит и/или личностно саморазрушение. Един от термините за хазартна зависимост е лудомания (лат. ludo — играя + др.-гръц. μανία — безумие, влечение, към игри). В МКБ-10 лудоманията е под код F63.0 – патологично залагане.
