Съюзът за стопанска инициатива /ССИ/ е категоричен, че предложението на Министерски съвет, размерът на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г. да стане 1077 лв., крие сериозни рискове за българската икономика.
Предвиденото увеличение на МРЗ с 15.4% спрямо 2024 г. ще се отрази изключително негативно на работодателите в малките населени места и в секторите с ниска добавена стойност.
Най-сериозни са рисковете за заетостта в туризма, строителството, селското, горското и рибното стопанство и др., където значителна част от фирмите са изложени на огромен риск от фалити. Подобна е ситуацията и по отношение на регионалните различия в равнищата на средната брутна месечна заплата.
Данните на НСИ по региони показват, че МРЗ ще стане близка до средната заплата в областите Благоевград, Смолян, Видин, Кюстендил и Силистра, което неминуемо ще окаже негативно влияние върху местния бизнес.
Близкият размер на МРЗ и средната работна заплата може да допринесе за по-ниска заетост на хората с по-малък опит и по-слабо квалифицираните и може да застраши тяхната интеграция на пазара на труда. В резултат на това, има реална опасност, част от тези лица да бъдат принудени да работят в сивата икономика с всички произтичащи от това негативни последици, както за тях, така и техните работодатели.
ССИ счита, че предложеният, несъобразен с динамиката на производителността на труда в страната, размер на МРЗ за 2025 г., не отчита възможностите на бизнеса, особено на МСП, да понесат произтичащото увеличение на своите разходи за труд.
При повишаване на МЗР до 1077 лв. и запазване на данъчно-осигурителната тежест, месечните разходите за труд на работодателя на едно заето лице ще се повишат до 1280.75 лв. Това се равнява на 171,24 лв. месечно и 2054,91 лв. годишно увеличение на разходите за труд на един зает.
От своя страна, завишените разходи за труд на бизнеса, не позволяват на местните и чуждестранните инвеститори да влагат допълнителни средства в технологичната модернизация на своите предприятия. Нещо повече, неоправданото увеличение на МРЗ ще задълбочи наблюдавана през последните 10 години негативна тенденция, свързана с постоянно намаляващи нива на чуждестранни инвестиции у нас.
Не на последно място необоснованото увеличение на МРЗ за 2025 г. ще доведе до допълнително повишаване на инфлацията и застрашаване приемането на България в Еврозоната.
Същото е мнението и на Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал, но посочи, че ДДС трябва да е неутрален, защото в туризма и ресторантьорския бизнес няма криза и няма причини за преференциално отношение.
АИКБ е категорично против увеличаването на данъците и предлага замразяване на заплати и съкращения, каза Васил Велев. Заплатите в сектора на държавното управление са увеличени за години напред и се откъсват като нетни доходи от тези в реалния сектор, който изкарва парите и пълни бюджета, смята той.
АИКБ е и „за“ замразяване на пенсиите за една година, което е непопулярно решение, отбеляза още председателят на асоциацията.
Велев цитира нетния коефициент на заместване – каква част от заплатата на вече неработещ човек той получава вече като пенсия, и подчерта, че у нас той е 70% при средно 64% в ЕС и ОИСР.
„За хала, на който сме, имаме много щедри пенсии. Разбирам как звучи това на фона на абсолютния им размер. Пенсиите са такива, какъвто е осигурителният принос, иначе се получава абсолютна несправедливост. У нас се бъркат пенсиите и социалното подпомагане.“
АИКБ не е съгласна и с увеличаването на минималната работна заплата. Формулата в Кодекса на труда е грешна и противоречи на международното право, коментира Васил Велев. Според него, ако някой я атакува пред Конституционния съд, тя ще отпадне.
Догодина близо половината хора ще получават минимална заплата, предупреди той.
„Работил, не работил, квалифицирал се, не квалифицирал се – накрая: равни доходи.“
