136 години от обесването на Васил Левски, Апостола на Свободата

Автор:
Четвъртък, 19 Февруари 2009 10:20

ImageНа 19 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г. е изпълнена смъртната присъда на Васил Левски, той е обесен в тогавашните покрайни на София - сега мястото около паметника Левски. Апостола на Свободата Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя - Христо и Петър - и две сестри - Ана и Марийка.

Левски учи във взаимно училище в Карлово. От 1855 г. е послушник при вуйчо сиархимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон. По-късно (1861 г.) обаче под влияние на Георги Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.

През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски . След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.

През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 - 1868).  В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО - "Привременно правителство в България".

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак, Левски е против, но не успява да наложи идеята си. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г. е заловен от турската полиция до Къкринското ханче.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм