Петър Анастасов - гост на съботните писателски матинета

Автор:
Вторник, 09 Октомври 2018 14:18
Петър Анастасов - гост на съботните писателски матинета

Поетът Петър Анастасов - почетен гражданин на Пловдив, ще е гост на Съботните литературни матинета, организирани от Дружеството на писателите - Пловдив, на 13 октомври, събота, от 10.30 ч.

Мястото е Главната улица на Пловдив - "Княз Александър I Батенберг" 27, ет. 2.

Вход - свободен.

Петър Анастасов ще бъде представен от Антон Баев и Иван Христов.

За "Балканска елегия" на Петър Анастасов Антон Баев пише: Балканска елегия на Петър Анастасов е от малкото поетически опити в българската поезия да се изведе трагиката на личната и народна съдба на хората от този регион на Европа и се впръсне във вселенското мълчание на Космоса. Със сцените и персонажите си това е поема-драма, поема-пиеса (с лош край - съвсем по балкански, където мисленето е винаги черно), с езика си, със задъхания ритъм - това е поема-реге, но циганско (каквото е регето тук), това е поема-инфаркт, поема с летален изход.
Това е реквием за народите, за които няма място под слънцето и затова, както казва поетът - тяхното място е на небето. Разбира се, звучи красиво. Разбира се, това е поетическа хипербола. И все пак колко трагически вярна е констатацията, че народите на Балканите си приличат по това, че никой не ги обича... Колко елегично-безнадеждна е другата: Народите по принцип са били добри, но все намирали за нещо да се скарат...
Подобни обобщения в българската поезия са рядкост поради това, че талантите тук са притеснени в своите тесни дрехи и рамки. В Балканска елегия Петър Анастасов е надхвърлил далеч лирично-елегийната канава, прекрачил е духовно границите на тези народи, слял е личната си участ с тяхното светло нещастие... И е успял!
Успял е, ако не да ни събуди един за друг, то да ни разтърси за яките на националните ни носии, така че калпаците ни да литнат далеч в небето. А оттам някой да погледне с друго око на Балканите.
Тази поема трябва да бъде преведена на всички балкански езици.

Петър Анастасов е бил главен редактор на считания за свободомислещ вестник „Комсомолска искра" и дългогодишен директор на издателство „Христо Г. Данов". Освен това е главен редактор на издателство „Христо Ботев" и директор на издателство „Български писател". Пише пиеси като „Обещай ми светло минало", „От сняг помилвана душа", „Голям колкото малка ябълка", „Четирите посоки на света", „Църква за вълци" и „Живите от мъртвата махала". По негов сценарий е заснет филма „Църква за вълци", както и телевизионните новели „Малка промяна в звездите", „Командировка за спомен", „Оттатък ставаш невидим".

Автор е на стихосбирките „Зимна нежност", „Тройно огледало", „Както те обичам", „Хубава и проклета си" и др. Носител е на Орфеевия венец, награда „Пловдив" за цялостно творчество, на националните литературни награди на името на Пеньо Пенев и Николай Лилиев и др.

Ето и едно стихотворение от Петър Анастасов, посветено на скъпия му приятел и неоценен поет - Николай Заяков:

 

***

                           На Николай Заяков

 

Сняг вали, Николай, непорочен и чист —

всеки сняг има своето предназначение.

Сняг вали и поетът е декабрист,

който пак е осъден на заточение.

 

Сняг вали... Не направихме всичко, нали? —

ти ­ за твоята майка, аз ­ за своя баща...

Ето,

те са вече по-млади от нас. Вали,

сякаш слизат душите им от небето...

 

Сняг вали върху нашия общ рожден ден.

Сняг вали върху нашата обща карма —

непредвидени стихове с вкус забранен

и живот, програмиран като казарма.

 

Сняг вали, не направихме всичко, нали —

за жените си тъжни, за децата си щури?

После някой кумирите ни свали.

После всичко наоколо се прекатури.

 

Сняг вали и затрупва магическия квадрат

между Врабево, Марково, Пловдив и Брестник.

Ти и аз ­ две мишени в последния резерват

на двуноги, които се хранят с песни.

 

Сняг вали, не направихме всичко, нали,

за народа си кротък, от Бога забравен?

Не посмяхме да бъдем герои.

Боли!

И е късно за подвиг да се изправим.

 

Сняг вали, Николай, а душите възбог летят,

устремени към вечните ловни полета.

Колко бял е наистина белият свят!

Колко черни са мислите на поета...

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари (1)

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм