Болезнено-нежен роман за бягството ни през/от 90-те

Автор:
Неделя, 17 Ноември 2019 11:16
Болезнено-нежен роман за бягството ни през/от 90-те

Болезнено-нежен роман за невъзможното бягство през и от 90-те. В челото на поредицата нови български емигрантски романи* - "Странстващият албатрос" от Деметра Дулева. Прочетете го!

Впрочем генезисът на "емигрантската" ни литература е в три други жанра - в Добривойниковата пиеса "Криворазбраната цивилизация", Вазовата повест "Немили-недраги" и Алековия пътепис "До Чикаго и назад".

Романовото навлиза в територията на "свое-чуждото" с "Изобретателят" на Борис Шивачев в самото начало на 30-те години на ХХ в., "чуждото" изцяло поглъща "своето" в "Поручик Бенц" и "Осъдени души" на Димитър Димов, писани в края на 30-те, минава баладично през 80-те с Викторпасковата "Балада за Георг Хених", но истинският бум е през втората половина на 90-те с една - вече меланхолично-носталгична - тоналност.

"Странстващият албатрос" като че ли заключва този литературен и, струва ми се, недостатъчно подреден (да не кажа въобще неподреден) от литературната ни история масив. А в по-общ план ако прибавим към "емигрантската" ни литература и темата за вътрешната емиграция, май всичко добро, писано на български, ще се окаже емигрантско.
_________
*Под емигрантска литература разбирам не литература от и за емигранти, а за пространствено-дисперсния (емигриращ), пространствено-разпадащия се (мигриращ) в номадността на изчезващата родовост модерен човек.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм