Иво Ливи, роден сред спокойните хълмове на Монсумано Терме, Тоскана, Италия, през 1921 г., е най-младият от трима братя.
Неговите години на формиране, оформени от бурния политически климат в Италия по време на възхода на фашизма, карат родителите му социалисти да избягат от страната през 1923 г., установявайки се в Марсилия, Франция.
Изгнанието на семейство Ливи бележи ключов момент в живота на младия Иво, поставяйки го на път, който в крайна сметка ще го превърне в Ив Монтан, емблематичния френски певец и актьор.
Едва през 1944 г., на 23-годишна възраст, когато Иво се осмелява да отиде в Париж, той приема името Ив Монтан в знак на почит към корените си.
Новото му име е вдъхновено от тосканския израз, който майка му би му викала: „Иво, Монта!“ което означава „Иво, ела вкъщи!“
Този акт на приемане на неговия произход проправи пътя за забележителна кариера в изкуството.
В Париж съдбата на Монтан се преплита с някои от най-значимите фигури във френската музика и кино.
Скоро след пристигането си той се свърза с Едит Пиаф, легендарната френска певица, чието менторство и партньорство помогнаха за издигането на музикалната му кариера.
Сътрудничеството им прерасна в кратка, но страстна любовна афера, която бележи определяща глава в живота на Монтан.
През 1946 г. филмовата кариера на Монтан се издига нагоре с излизането на Les Portes de la Nuit и емблематичната песен Les feuilles mortes („Есенни листа“), вечно парче, което го увековечи във френската музикална история.
Гласът му, сега синоним на трогателни любовни истории, продължава да пленява публиката по целия свят.
Френската Ривиера през 1949 г. бележи още една повратна точка, когато Монтан се влюбва в прочутата актриса Симон Синьоре.
Въпреки предишния си брак, Синьоре избира живот с Монтан и те се женят през 1951 г. в идиличния Сен Пол дьо Ванс.
Партньорството им продължи до нейната смърт през 1985 г., оставайки непоколебими дори през публичната афера на Монтан с Мерилин Монро през 1960 г.
Кариерата на Монтан продължава десетилетия, но през есента на живота си той преживява най-поетичното си излизане.
През ноември 1991 г., на снимачната площадка на последния си филм, Монтан почина от сърдечен удар, отразявайки съдбата на героя, който изобрази във филма – трогателен, подходящ край за човек, чийто живот е бил определен от ритъма на любовта , музика и кино.
Наследството на Монтан, белязано от вечни изпълнения, богата комбинация от артистична страст и готина харизма, остава една от определящите истории за френската култура на 20-ти век.
