Когато държавата начертае карта на своите големи инфраструктурни приоритети, тя всъщност показва не само къде ще строи пътища. Показва кои региони смята за стратегически за развитието на България през следващите десетилетия.
И когато погледнем картата на големите пътни проекти, за които държавата говори като приоритетни, трудно можем да не зададем един съвсем прост въпрос:
А Пловдив не е ли в България?
На картата виждаме мащабна и, нека го кажем ясно, необходима инфраструктурна програма:
- АМ „Хемус“ – ключовата връзка на София със Северна България и Варна;
- Русе – Велико Търново и бъдещият коридор към Маказа – стратегическа ос от Румъния през България към Южна България и границата с Гърция;
- Видин – Ботевград – модерната връзка на Северозапада със София;
- Монтана – София и тунелът под Петрохан – още една важна връзка между Северозападна България и столицата;
- АМ „Струма“ – стратегическата магистрала през Югозападна България до Кулата;
- АМ „Черно море“ Варна – Бургас – липсващата бърза връзка между двата най-големи черноморски града;
- АМ „Рила“ – бъдещ коридор, който трябва да подобри връзките в Югозападна България;
- Южната дъга на Софийския околовръстен път – поредният огромен инфраструктурен проект около столицата.
Всичко това е хубаво. И България има нужда от него.
Северна България действително изостана инфраструктурно и има нужда от „Хемус“, Русе – Велико Търново и модерна връзка Видин – София. Черноморието има нужда от бърза връзка между Варна и Бургас. Югозападна България има нужда от довършването на „Струма“. София като столица и най-голям икономически център има нужда от модерна транспортна инфраструктура.
Но къде е Пловдив?
Пловдив вече не може да бъде разглеждан като „град по магистрала Тракия“
Пловдив и регионът около него отдавна са много повече от поредната точка на картата.
Тук е съсредоточено над 10% от населението на България.
Това означава, че говорим за район, в който живее повече от всеки десети българин.
Но дори тези числа не показват цялата картина.
През последните години Пловдив и зоната около него се превърнаха в едно от икономическите сърца на България и в един от най-силните индустриални и логистични центрове на страната. Градът расте извън административните си граници, индустриалните зони се разширяват, а движението между Пловдив и съседните общини става все по-интензивно.
И точно този огромен икономически и демографски район на националната карта на бъдещите пътни приоритети практически остава празно поле.
Черната точка „Пловдив“ стои почти самотна в центъра на Южна България.
А Пловдив не иска нова магистрала за милиарди
Тук е големият парадокс.
Пловдив не настоява държавата да прокара нова магистрала през половин България.
Не иска тунел през планина.
Не иска стотици километри нов скоростен път.
Пловдив от години иска нещо много по-елементарно:
нормално, модерно и завършено Околовръстно шосе.
Път, който да изведе тежкия транзитен трафик извън града.
Път, който да обслужва индустриалните зони.
Път, който да свърже нормално направленията към София, Пазарджик, Карлово, Хасково, Асеновград, Смолян и Родопите.
Път, който за икономика и население от този мащаб би трябвало отдавна да бъде даденост.
Вместо това продължаваме да слушаме за етапи, процедури, нови проекти, препроектиране, ОВОС, отчуждения и срокове, които постоянно се отдалечават.
Околовръстният път се разделя на отделни участъци и етапи, за едни се подготвят процедури, за други предстои проектиране, за трети трябва да се преминат нови административни стъпки.
И така минават години.
А когато един проект непрекъснато се разделя на нови етапи, процедури и препроектирания, неговият истински край започва да изглежда все по-далеч.
За Пловдив цялостното решение отново остава някъде напред във времето.
Две Българии на една инфраструктурна карта
Не става дума Пловдив да бъде противопоставян на Русе, Варна, Бургас, Видин, Велико Търново или София.
Напротив.
Нека се построи „Хемус“.
Нека има магистрала Русе – Велико Търново.
Нека Северозападът получи модерни пътища.
Нека бъде построен тунелът под Петрохан.
Нека се довърши „Струма“.
Нека Варна и Бургас най-после бъдат свързани с истински скоростен път.
България има нужда от всички тези проекти.
Но същата тази България има нужда и от Пловдив.
Не е нормално регион, в който е съсредоточено над 10% от населението на България и който се превърна в едно от икономическите сърца на страната, да не присъства със свой голям проект сред най-важните национални пътни приоритети.
Не е нормално около столицата да обсъждаме магистрали, скоростни направления, тунели и нови участъци на Околовръстния път, а Пловдив да чака години за собственото си околовръстно.
И не е нормално един от най-динамичните индустриални райони на страната да планира бъдещето си с пътна инфраструктура, която изостава от икономическото му развитие.
Пловдив не иска привилегия. Иска равнопоставеност.
Околовръстният път на Пловдив трябва да престане да бъде разглеждан като поредния регионален пътен обект.
Той трябва да бъде обявен за национален инфраструктурен приоритет, с цялостен график, осигурено финансиране и конкретен краен срок.
Не отделни обещания за отделни участъци.
Не поредното препроектиране.
Не безкрайна последователност от етапи, при която никой не може да каже кога целият път ще бъде завършен.
А един цялостен държавен проект за Околовръстния път на Пловдив от начало до край.
Защото инфраструктурата не се строи само там, където вече има проблем.
Тя трябва да се строи и там, където икономиката расте и има нужда от нея, за да продължи да расте.
Държавата правилно гледа към Северна България. Правилно гледа към Черноморието. Правилно инвестира в Югозапада и столицата.
Време е да погледне и към Пловдив.
Защото когато на картата на националните инфраструктурни приоритети регион с над 10% от населението на България и огромна икономическа тежест остава просто една черна точка, въпросът вече не е само пловдивски.
Въпросът е национален:
А Пловдив не е ли в България?
