„Мата Хари оставя след себе си следа от романтика и трагедия, несравнима дори с най-сензационната художествена измислица“. С тези думи американският St. Louis Post-Dispatch описва през август 1917 г. жената, чието име и повече от век по-късно остава синоним на шпионаж, съблазън и мистерия. Днес се навършват 150 години от рождението ѝ.
Зад легендарното име Мата Хари стои Маргарета Гертруда Зеле, родена на 7 август 1876 г. в нидерландския град Леуварден. Детството ѝ започва в заможно семейство – баща ѝ е производител и търговец на шапки. Благополучието обаче не продължава дълго. Семейството губи състоянието си, родителите ѝ се разделят, а през 1891 г., когато Маргарета е едва на 15 години, майка ѝ умира. След загубата момичето е изпратено при роднини.
Снимка: gettyimages
Още от младостта си Маргарета е привлечена от мъжете в униформа и романтичната представа за военния живот. По-късно тя се омъжва за капитан Рудолф Маклауд, офицер от нидерландската армия. Двамата имат две деца – Норман-Джон и Луиз, но семейният им живот е белязан от конфликти, изневери и насилие. Смъртта на сина им допълнително разрушава отношенията между съпрузите.
След края на брака Маргарета търси ново начало. През 1902 г. заминава за Париж, където първоначално позира на художници и участва в циркови представления като ездачка. Именно във френската столица постепенно се ражда жената, която светът ще запомни като Мата Хари.
Сценичното ѝ име идва от малайски и обикновено се превежда като „окото на деня“, свързвано със слънцето. Около себе си тя изгражда екзотичен образ, който бързо пленява парижката публика.
Големият пробив идва през 1905 г. с провокативни танцови изпълнения, в които постепенно сваля дрехите си. В консервативна Европа от началото на XX век спектаклите предизвикват сензация, но са представяни не просто като еротика, а като екзотично изкуство.
Снимка: gettyimages
През юли 1906 г. Sumatra Post възхвалява изпълненията ѝ, представяйки голотата на Мата Хари като естетическо преживяване, а не като нещо непристойно. Славата ѝ расте и тя се превръща в една от най-разпознаваемите жени в европейските артистични и светски среди.
Животът ѝ обаче отново се променя с избухването на Първата световна война. През 1914 г. Мата Хари се намира в Берлин, а военният конфликт практически съсипва кариерата ѝ. Тя се връща в неутралната Нидерландия, където бивш любовник ѝ осигурява финансово спокойствие. Скоро обаче отново поема към Париж.
Смята се, че през 1915 г. германците я привличат за разузнавателна дейност. Нейната известност, връзките ѝ и близостта до високопоставени военни и политически фигури я превръщат в потенциално ценен източник на информация.
Мата Хари можела да присъства там, където малцина други имали достъп, а мъжете около нея невинаги внимавали какво споделят. Колко значими тайни действително е успяла да научи обаче остава спорно и до днес. Не е ясно дали информацията, която е предавала, е имала решаваща военна стойност, или се е ограничавала до сравнително общи сведения за войната и движението на офицери.
Снимка: gettyimages
Във Франция тя използва различни самоличности, а впоследствие около нея се появяват и подозрения, че играе двойна игра между воюващите страни. Така постепенно Мата Хари се превръща от знаменитост в една от най-подозираните жени в Европа.
Арестът и смъртната присъда
На 13 февруари 1917 г. Мата Хари е арестувана в парижкия хотел „Елисей палас“. Процесът започва на 24 юли същата година. Френските власти я обвиняват, че е шпионирала в полза на Германия и че дейността ѝ е допринесла за смъртта на френски войници.
Славата ѝ превръща делото в медийна сензация. Образът на красивата и загадъчна танцьорка, която се движи сред офицери и тайно продава военни сведения, се оказва почти неустоим за тогавашната преса.
Съдът я признава за виновна и постановява смъртно наказание.
На 15 октомври 1917 г. 41-годишната Мата Хари е изправена пред френски разстрелен взвод. Разказите за последните ѝ минути допълнително изграждат легендата около нея. Според една от най-популярните версии тя отказва да покаже страх, посреща войниците спокойно и непосредствено преди залпа им изпраща въздушна целувка.
Снимка: gettyimages
След екзекуцията никой не поисква тялото ѝ. То е предоставено за медицински цели, а какво точно се е случило впоследствие с останките ѝ остава неясно.
Смъртта обаче не слага край на Мата Хари. Напротив – тя окончателно я превръща в легенда. Историята ѝ многократно е пресъздавана в книги, театрални постановки и киното. През 1931 г. Грета Гарбо влиза в образа ѝ във филма „Мата Хари“, допринасяйки още повече за романтичния мит около прочутата танцьорка и предполагаема двойна агентка.
Дори родният ѝ дом не оцелява до наши дни. На 19 октомври 2013 г. пожар унищожава сградата в Леуварден, където Маргарета Зеле е родена 137 години по-рано.
Снимка: gettyimages
Век и половина след появата ѝ на бял свят границата между истинската Мата Хари и създадения около нея мит продължава да бъде размита. Танцьорка, куртизанка, шпионка, двойна агентка или удобна изкупителна жертва на една държава във война – вероятно именно тази неяснота е причината историята на „окото на деня“ да продължава да вълнува и 150 години след рождението ѝ.
