Перспективи на отчаянието (За Кольо К. - 5 г. по-късно)

Автор:
Понеделник, 07 Януари 2019 19:04
Перспективи на отчаянието (За Кольо К. - 5 г. по-късно)

Пловдив - Европейска столица на културата, стартира днес с изумителната  ретроспективна изложба (рисунки от ученическия чин до платна от края) в Градската художествена галерия на най-чувствения от пловдивските художници, Кольо Карамфилов, който ни напусна преди 5 години - само на 50.

Перспективи на отчаянието - така бих нарекъл прочита ми не само на тези платна и графики, но и на целия Кольо К.

Главата при него е винаги наклонена, ръката - по-голяма от съдържащото. Столът - празен, лицата - с тил към хоризонта. Краката - по-големи от пътя, женските бедра - смазващи лицето.

Тайната вечеря - тайна за един и клюкарник за другите дванайсет (апостоли). ... И неусетно пада вечерта, както писа любимият му Салваторе Куазимодо.

Вечерта е състояние на Кольо К.

Целият живот на художника се състои от същите перспективи на отчаянието, което го хвърля ту към сцената, ту към текста, ту към графиката, ту към инсталацията, ту в живописта, ту в скулптурата, ту във фотографията, ту в сценографията, ту в режисурата, ту в сценария...

Цветовете в платната му са тези на отчаянието (срещу приказките на едни високопоставени пловдивски дами - Той е далтонист, не може да рисува!).

Цветовете на далтониста са цветове на отчаянието.

Формите - също.

Ненарисуваното, понеже мащабните му платна късат рамката - също.

Обидите и непризнаването (продаваше далеч по-евтино от къде по-малки дарования) раждат отчаяние.

Като че ли ни трябва време, за да оценим голямото.

Спомням си, преди доста години, Иван Цанев каза нещо такова за поета Александър Бандеров - Сега, като го няма сред нас, виждаме колко е голям.

Същото е и с Кольо К.

Подаряваше ни щедро рисунки, графики, платна. Не мислеше за цената на дара, понеже ценността на дара няма цена.

Сега цените за сътвореното от Кольо К. са други, както става с големите таланти.

Големите оставят много празно място, когато си идат, понеже ни даряват щедро, докато са тук.

Специални благодарности на една жена - Радост Коцева, която направи възможна тази изложба от безценни дарове, предоставени от повече от 30 частни колекционери.

Към необятния Кольо К. ще прибавя и нещо, което ми липсва в ретроспекцията.

Кольо пишеше и поезия, показваше ми някои неща през 80-те.

Тогава му подарих две апокрифни книжки на Иван Пейчев - Далечно плаване и Лаконично небе. Отнесе ги със себе си.

Не знам дали текстовете му се пазят някъде (може би Елин Рахнев знае - последният от приятелите му). Ако се пазят, Радост и синът на Кольо - Росен, е добре да включат най-доброто в албума от изложбата. Или в отделно издание.

Понеже Кольо К. - освен всичко друго (а може би преди всичко друго), беше поет.

И рисунките, и платната му са върху текстове, говорят като недовършен текст...

Като ръка, останала без молив.

Мога да завърша и така - с цитат на любимия ни в ония магични пловдивски 80-те: на Бъчвите и уличния Кольовски джаз (понеже той бе и музикант - друго от необятните му лица), Скот Фицджералд:

"Да, златната чаша се счупи, но тя беше наистина златна. Никой вече няма да ви върне тези момчета."

_______________________________________________

Бележка под линия за критиците на Пловдив 2019 - Градската художествена галерия пращеше по шевовете и хората не се караха като на опашка за банани през 80-те, а се изчакваха да разгледат изложбата.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари (1)

  • читател

    Да, Кольо беше поредният интелектуалец заминал си от пиене, както и Ласкин... Май само авторът на Алкохол е все още жив...

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм