Йордан Велчев: Българинът има къса писмена култура

Автор:
Неделя, 28 Октомври 2018 09:35
Йордан Велчев: Българинът има къса писмена култура

Днешното ни положение, а и не само то, се дължи на липсата на родова памет, на писмени свидетелства за това, което сме. Липсват дори свидетелства за отделния род. Ние знаем най-много до пра-пра бабите си. И това продължава и днес, а писмена памет нямаме поне до XVIII .

Да не говорим, че последвалата ни история е пълен фалшификат.

Това каза поетът и историкът Йордан Велчев, гост на Съботното литературно матине в Дома на писателите - Пловдив.

Авторът на фундаменталния исторически труд „Балканският човек ХIV–ХVII век“, за който е два пъти носител на националната награда "Христо Г. Данов" и за който професионалните историци мълчат, е категоричен, че няма нито една писмена данна, освен една-две приписки дори за потеклото на един само български род в периода, на който се базира тритомното му изследване. Сърби, гърци, румънци имат, да не говорим за другите европейци, каза Велчев. Ние нямаме. Ние не помним.

И това, че турците били горили - е как пък само нашето са горили, а и колкото да е горено - как да не остане нищо! Просто не се е писало, каза Велчев.

Няма да ми стигнат силите, но ако се направи една книга с цитати и цели статии на големи българи какво са казвали за самите българи, ще разберем какви сме и защо сме на това положение - и преди 89-та, и след това, добави Йордан Велчев.

Цялата ни история е фалшификат и трябва да се пренапише, продължи още авторът на "Балканският човек". За съжаление в периода, който той е изследвал, изворите не са български, а чуждестранни.

Тези великолепни сгради по пловдивската Главна как са строени? С какви пари? - попита риторично Велчев. - Строени са след Освобождението от заможни българи, спечелили парите си по време на т.нар. турско иго. С тези пари са пращали децата си да учат в Европа и после са ги връщали да строят България.

Йордан Велчев прочете за първи път пред публика емблематичната си поема Мишена, писана в началото на 80-те и включвана във всичките му 4 от издадените общо 5 негови стихосбирки.

Вероятно той е най-градският поет от живите. Думата град е най-често използваната в строфите му. Градът, разбира се, е Пловдив. При това градът в стиховете му е дихотомен - античният и римският от първата му сбирка "Римски стадион" до градът от края на ХХ в. с комините, фасадите, панелите, сивите площади, каза за поезията му Антон Баев.

Другата ключова дума в тази лирика е надеждата. Отново в дисипозиция - надежда /безнадеждност.

Велчев носи аристократизма на потомствен пловдивчанин. На него селското му е чуждо както като усещане, така и като присъствие в творчеството. Това е поет на булевардите, а не на локвите, на автомобилите, а не на добитъка, на площадите, а не на мегданите.

Ламентациите, а не възторзите, градът на Вутимски, а не на Смирненски е фундиран и намира нови проекции в тази поезия, каза още Антон Баев в словото си за Йордан Велчев.

А Велчев заключи за "Балканският човек", че е писал историческия тритомник като поезия от факти.

Някои страници наистина звучат така.

Накрая поетът Минко Танев, който е от една пловдивска генерация с Велчев, каза уж на шега: Данчо никога не е говорил и рецитирал толкова дълго. Час и половина.

Дошлите не сгрешиха.

Следващият гост на Съботните писателски матинета е доайенът на пловдивските белетристи Георги Стоянов.

Срещата е на 3 ноември от 10,30 ч. в Дома на писателите - Пловдив, ул. Княз Александър I Батенберг № 27. Писателят ще бъде представен от Иван Христов.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм