Съботно матине с писателя Здравко Попов

Автор:
Сряда, 03 Октомври 2018 09:13
Съботно матине с писателя Здравко Попов

Дружеството на писателите – Пловдив стартира съботни литературни матинета в дома си на ул. „Княз Александър I Батенберг”, ет. 2.

Първи гост тази събота, 6 октомври, от 10.30 ч. ще е писателят Здравко Попов.

Ако искате уикендът да ви тръгне весело, ако сте любопитни за среща с най-добрия от българските хумористи, заповядайте!

Вход свободен, цензура върху въпросите към писателя няма.

Ето кратка автобиография, собственоръчно продиктувана от Здравко Попов:

/Нови изследвания за писателя/

Чудно или не, съвременната наука разполага с твърде оскъдни данни за личността на този автор, който така и остава забулен в непрогледна тайнственост. За отделни корумпирани министри в правителството на Навуходоносор | се знае повече – при положение, че

Г-н Здравко Попов е пловдивчанин, а не азиатец, живял край реката Ефрат преди 32 столетия!

Както и да е; макар и с конфузно закъснение наши хора се погрижиха да извършат тъй нареченото „журналистическо разследване“, което разкри поне отчасти някои душевни и нравствени черти на авторовата особа.

МЕЧТАТЕЛ. Може би самият автор Попов го е изразил най-вярно в едни случайно открити от нас стихове:

Блян измамно услужлив

ме спохожда често-често:

да съм малко по-красив,

с пенсия от Шесто...

СКРОМНОСТ. Ами да! Докато отделни „микроорганизми в литературата“ /израз на поета Кирил Христов/ припарват и приритват, за да ги чуят в зала 1 на НДК, та и по стадионите, писателят Попов чете нещата си по места като „Златна круша“, „При Пешо“, „Сам дойдох“ и пр. При това без хонорар! Ето как го изказва самият потърпевш:

Но стига ми тая награда,

да пише нашата преса:

„Умря сиромах при млада,

макар без талант поетеса“.

МЕЧТАТЕЛ. Писателят Блез Паскал /1623-1662/ изказал такава една метафора: „Ако носът на Клеопатра беше по-къс, светът днес щеше да изглежда другояче“.

Писателят Здравко Попов много се възмутил от това нещо, поръчал си четвърта бира, за да осмисли идеята на французина и… сполучил! Той казал следното на приятелите от масата: „Ето какво, мекотели. Лесно се приказва за миналото. Пишеш, че Юлий Цезар е гей, без да носиш никаква отговорност. Недостойно и мерзко, понеже ето го, в същото време животът тече пред очите ти. Да, но нали пак аз трябва да го изрека, с всичката му отговорност! Окей няма проблем, привикнал съм! Моля, някой да записва. Така… Момент, какво беше… Да, аз пък казвам следното: ако г-н Радан Кънев имаше прическа като Том Круз или Джони Деп, той би влязъл с двата крака в парламента при последните избори… А?“

Нямало нужда от „А“ , другите вече ръкопляскали.

ПРОНИЦАТЕЛ. Писателят Станислав Стратиев проникновено бе писал, че на българите хич не им върви на поробители, а това някак си не е коректно от страна на Съдбата: ето че някои народи се изхитрят да попаднат под френско, британско, та и под датско робство. А ние?

Писателят Здравко Попов си поръчал шеста бира, за да осмисли по-вярно идеята на г-н Стратиев, но сполучил да изговори само едно изречение: „Ами то, като се замислиш, на нас и на освободител толкова ни върви…“

Този път минало без ръкопляскания.

РУТИННАТА /задължителната/ част от тия уморителни щрихи за писателя Здравко Попов естествено е по-сухарна и на места а по-тягостна. Самите лекари препоръчват в присъствието му да не се повдигат нахални и неинтелигентни въпроси по темите възраст, образование, бракове и още някои, от по-интимно естество. Иначе, той си остава автор на 8 книги сред които: „Акорди извън клавиатурата“, „Кон на втория етаж“, „Големият маратон“, „Заливът Спенсър“, „Среща преди потопа“, „Хищникът Кочев“, „Случаят Ахил“. Превел е от френски романите „Горите на нощта"/Жан-Луи Кюртис/ и „Мълчанията на полковник Брамбъл“ /Андре Мороа/, както и част от поетичното творчество на Жорж Брасанс. Всичко това помага на неукротимия творец да отнесе /като онова пиле от ТЕЛК/ наградите за хумор „Алеко“ /международна/, „Чудомир“/междунашенска/, „Чичовци“, „Златен Мирон“. При получаване на втората награда за литература „Пловдив“ не издържа и се просълзява от скромност, но необузданата публика го принуждава да преглътне и това отличие.

Това е засега.

Водещ на литературното матине ще е поетът и писател Антон Баев, за който Здравко Попов свидетелства (на маса), че когато заедно се явили на конкурс за най-красиви крака, получил престижното второ място. (Първото било за самия З.П.)

А ето и сухата дата:

Здравко Попов е роден на 20.02.1939 г. в Пловдив. Следвал е българска филология. Работил е като коректор, журналист, редактор, частник-дърводелец, библиотекар. Автор е на книгите:

Акорди извън клавиатурата“ /1974/

Кон на втория етаж“ /1983/

Големият маратон“ /1989/

Заливът Спенсър“ /1993/

Крахът на Роко Железния“ /1994/

Случаят Ахил“/1998/

Среща преди потопа“/2004/

Хищникът Кочев“ /2006/

Кон на втория етаж“/2013/ второ преработено и допълнено издание.

Превежда романи и стихове от френски език: „Горите на нощта“ от Жан Луи Кюртис, „Мълчанията на полковник Брамбъл“ от Андре Мороа.

Автор е на сценарии, скечове, стихотворни импровизации, предговори на книги от различни автори.

Здравко Попов е носител на нацинални и международни литературни награди, сред които наградата „Алеко“, наградата на белгийската академия за литература за разказа „Тролей №5“, награди „Чудомир“, ,,Чичовци“, „Златен Мирон“ и др. Два пъти носител на наградата „Пловдив“ за литература.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари (1)

  • Академиче

    Както е рекъл бай Добри:
    "Ти, който можеш с лекота дори
    да разбереш душата на дървото –
    вземи парче дърво и сътвори
    едно човече, да не си самотен."

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм