Опорочен ли бе конкурсът за пловдивски книги?

Автор:
Четвъртък, 30 Ноември 2017 08:08
Опорочен ли бе конкурсът за пловдивски книги?

Публикуваме мнението на Асен Димитров – Феликс, сатирик, журналист на свободна практика

Извинете ме, уважаеми читатели, че изказвам мнението си по-късно от други мои колеги. Двоумях се дали да го изкажа, защото знам, че вие сте наясно с всичко. Всеки от вас би могъл да бъде автор на моята сатирична книга „Демократични подмени" и, разбира се, на епиграмата „Скрити фаворити":
На конкурса десет се явиха.
Неявилите се победиха.
Изказвам мнението си заради двама души, които дълбоко уважавам. Единият е съпругата ми – поетесата Галина Вълчева, известна в университетските среди като Галина Димитрова. Тя е от онези пришълци от друг свят, за които никой не знае умишлено ли са изпратени при нас да будят поспаливата човешка съвест или са попаднали тук по нелепа случайност, през неведоми тунели във времето и пространството, прокарани грешно заради някой забравен печат. В загадъчния свят, от който идват тези пришълци, би имало непознати за нас произведения на Пушкин, Лермонтов, Дебелянов, Вапцаров, защото всеки от тях би получил приживе полагащото му се признание вместо куршум. Щеше да има и непознати за нас шедьоври от мнозина други автори. Там Андрей Германов нямаше да напише предупреждението: „Нечисти хора ще те спрат.", а Христо Фотев – веруюто на нашенския талантлив човек: „Не ме погубвай с тяхното признание!" Петър Анастасов в предговора на книгата на Галина „Един живот по-късно" пак щеше да каже: „Тя е за онези, които искат да се срещнат с Поет.", но не и другото – че това, което Галина прави, е „орисия, непосилна за тленните рамене на крехката човешка конструкция, в която Първосъздателят предвидливо е заложил формата на Христовия кръст." Валери Петров нямаше да каже в онзи януарски ден на 2004 година, че „наградите са от Лукаваго". Тогава седяхме във всекидневната му в София с него и с Галя. Благодарение на нейните стихове и аз общувах с този титан на духа, който беше голям реалист. Разбира се, след смъртта си и той беше оплюван, а Галя написа стихотворението „Хулителите на Валери Петров"...
Дълга е темата, а животът – забързан. През годините много тонове храна за тялото и много томове храна за душата бяха подменени с ментета, но поезията на Галя си остана „мост между астралния свят на думите и живите човешки рецептори", както я определи Петър Анастасов. Затова убедих Галя да участва в тазгодишния конкурс на общината. Тя не хареса идеята, защото знае, че никой не е пророк в своя град, пък бил той и бъдеща европейска културна столица. Обадих се на Божана Апостолова, тя се съгласи Издателска къща „Жанет 45" да кандидатства с „Дъх" – четвъртата стихосбирка на Галина, която от тринадесет години не е издавала книга на хартиен носител, защото не държи на количеството на литературната си продукция. София Несторова и колегите й подготвиха изискваната документация. Но уви – не поставили някакъв печат. А какво значение има Словото пред печата – на този въпрос всеки от вас може да си отговори сам.
Другият човек, заради когото пиша всичко това, е Антон Баев, когото познавам от много години. Той е от рядко срещаните хора, които колкото повече опознаваш, толкова повече ти се издигат в очите. Ако се проследят корените му назад във времето, те вероятно ще ни отведат при самите тракийски жреци, основали нашия град. И съзнателно или не, той не иска тази древна жилка да се прекъсне. Съгласен съм с председателя на журито на въпросния конкурс, че оспорвайки неговите решения, Антон Баев има користна цел. Той иска не само голямата му дъщеря, но и малката да останат тук. Нещо повече – той иска внуци и правнуци, които да се родят и да живеят в България! Винаги си е бил такъв – амбициозен. И отлично знае, че причините, които карат младите да бягат от България, не са само материални. Най-вече ги карат да бягат разните журита, комисии, институции и съдебни състави. Подкрепям го напълно. Аз пък имам син, който взе нещо много бързо да пораства...

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм