Сцената със стипендия на името на Ламбо

Автор:
Вторник, 22 Септември 2020 15:25
Сцената със стипендия на името на Ламбо

„Сцена на кръстопът” учредява стипендия на името на проф. Стефан Данаилов. Ежегодно неин носител ще бъде талантлив студент актьор от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, обяви режисьорът Росица Обрешкова на закриването на фестивала. Носителят й ще бъде излъчен от специално жури на 1 ноември – Деня на народните будители.

„Мастера ще бъде много горд и щастлив, че макар и да не е сред нас, ще може да помогне отново. Радвам се, че тази инициатива се случва на „Сцена на кръстопът”, защото Стефан Данаилов имаше много деца – своите студенти, а едно от любимите му бе точно „Сцената”, каза Обрешкова и заедно с директора на Драматичния театър Кръстю Кръстев обяви финала на 24-ото издание и отвори вратата към следващото с възглас: „Да живее фестивалът”. Прозвуча и химнът по текст на Елин Рахнев и музика на Илиян Тиганев и всички Ламбови деца пяха, станали на крака.

Публиката в лятно кино „Орфей” стана съучастник в един вълнуващ финален хепънинг – обяснение в любов на бандата на Ламбо към любимия учител.

Част от талантливите млади хора от осемте випуска на Мастера си дадоха среща в Пловдив, за да разкажат, изиграят и изпеят своите „Истории с Ламбо”.

Първи на сцената се качи Влади Въргала: „Кандидатствах цели три пъти в Академията. Първо като донаборник не ме приеха, на втория опит нямах шанс, защото трябваше да влязат много деца на артисти. Всички ми казваха да не се притеснявам, че съм талантлив и рано или късно ще вляза, но аз се чудех да се пробвам ли трети път. И тогава стана ясно, че Стефан Данаилов поема свой клас. Беше мой идол, до този момент го бях виждал веднъж – майор Деянов мина покрай мен с едно полско фиатче. И сега предстоеше да се явя на изпит пред него. В първите два кръга той не присъстваше. Но на третия се появи. И аз си глътнах граматиката. Единственото, което ми идваше в главата, бе да разкажа виц. Заедно с мен кандидатстваше едно момче – много талантливо, с цигулка в ръка. Ама и цигулката играеше с него. Приеха ни трима, а момчето с цигулката не бе сред тях. Този човек бе Димитър Маринов , който преди време излезе с българския флаг на церемонията по връчването на Оскарите. След време попитах Ламбо: „А защо не го взе”. Той ми отговори: „ Той е завършен актьор, няма на какво да го науча.”

После Владислав Карамфилов призна, че най-важното нещо, което е научил от Мастера, е да обича и да се радва да бъде на сцената.

„Стефан Данаилов е една голяма любов, ние сме сектата Стефан Данаилов и се обичаме”, каза още Въргала.

Любопитна история разказа и Розмари Де Мео, състудентка на Влади. Тя пък решила да кандидатства, защото НАТФИЗ си взели базата със студентски общежития от Националната спортна академия.

„По това време живеехме там с мъжа ми, аз работех до късна нощ. Спасението да не ни изгонят от това да останем на улицата бе да ме приемат”, върна се назад Де Мео. Речено-сторено – явила се на изпитите и изрецитирала басня на Стоян Михайловски. Важно било обаче да разбере дали е приета или спешно да търси варианти за семейството си.

„Отидох по тъмна доба пред Народния театър. Знаех, че професорът идва към 8 часа. Зачаках, но съм заспала. По едно време той ме събуди с думите: „какво правиш тук, момиче, виж се на какво приличаш, идвай вътре да не те гледат хората”. Влязохме в театъра, той ми поръча един чай. И тогава му разказах, че съм кандидатствала, за да си спася стаята в общежитието. И че ми е важно да знам дали съм приета”, разсмя публиката Розмари. А Ламбо останал потресен, че някой може за едно общежитие да направи такива чудеса. Съобщил й, че е приета, а после й дал пет лева и пратил човек да я закара у дома.

После пак заради работата си, Розари нямала време да търси откъси от пиеси за упражненията си в Академията. И ги съчинявала, докато пътувала. Казвала, че са от пиеси на различни автори, докато накрая дясната ръка на Ламбо – проф. Илия Добрев не я разкрил, че сама си пише текстовете.

„Тогава признах, че и баснята на Стоян Михайловски като ме приемаха пак сама си я бях съчинила, а Мастера отсече: „Илия, Илия, аз на теб разчитах, ама станалото-станало, да мълчим, да не се разбере”, завърши Розмари Де Мео и допълни, че професорът е бил, човекът, пред когото е чел първите откъси от книгите си, а Ламбо й казал, че се чувства най-щастливият човек заради успеха й.

„Ще я бъде твоята книга”, отсякъл той. А авторката на „Стопанката на Господ” му надписала един от екземплярите точно с тези думи: „На най-щастливия човек, който познавам”.

„Той знаеше всичко за нас и винаги беше до нас. Приемаше по 16-17 човека, а после прибираше двойкаджиите от другите класове. Имаше усет за безпогрешен усет за таланта. От него ще запомня няколко фрази, но най-важната е, че талантливият човек има един-единствен враг – амбициите”, каза Валери Йорданов.

От друга негова студентка – Рада Кайрякова, публиката разбра, че всички момичета в класовете на Ламбо били или Седефка, Пенка, Евгения и Минка. И когато казвал „Седефке, премести се наляво”, било въпрос на късмет да се разбере за коя от студентките ставало дума.

Деян Ангелов пък разкри, че се е разделил с гадже заради Мастера. Ходел и живеел с момиче и всеки ден се прибирал от Академията с безкрайни разкази за Стефан Данаилов. Накрая гаджето му не издържало и го попитало директно кого обича повече – нея или преподавателя си.

„Замислих се. Същата вечер се разделихме”, засмя се Деян. Брат му Дарин пък разкри, че е пропушил заради професора. Студентките му от последния му клас Радина Боршош, Стела Димитрова, Пепа Николова, Дона Вълова разкриха как в един момент е бил готов да ги затрупа с комплименти, но в следващия бил порядъчно критичен и откровен. Павел Иванов пък пя в чест на професора си и разказа как му се е наложило да търси дълго време ключ на сцената по време на репетиция, защото Стефан Данаилов му подвиквал: „намери ключа, намери ключа”. Накрая се оказало, че професорът всъщност търси ключа за тоалетната.

Башар Рахал разкри, че е един от малцината вероятно, които са имали честта да танцуват с Мастера по време на кандидат-студентския си изпит. Разказа за последния път, когато е снимал Стефан Данаилов – във филма „Завръщане”.

„Той беше нашият учител по живот. Грижеше се за всички нас. Спомням си след поклонението пред професора в Народния театър, нашият клас се събрахме в ресторант „Синият лъв”. Поговорихме си за него, върнахме се в спомените си, смяхме се, така както би искал той. После постепенно започнахме да се разотиваме. Всеки оставяше някакви пари на масата и накрая поисках да платя сметката. Дойде сервитьорът и каза: „сметката е платена”. От кого, попитах аз. А той отговори: „От Стефан Данаилов”, разказа Ваня Щерева.

А останалата част от историята допълни Розмари Де Мео. Месеци преди да си отиде, Мастера звъннал на ученичката си и я накарал да обещае, че ще организира този последен жест към любимите му „патриоти”, както наричал възпитаниците си. И отсякъл: „И да не броиш чашките на момчетата”.

„Грижеше се за нас до последно”, завърши Ваня Щерева, а за финал на спектакъла, който показа и много откъси от филми и снимки на Ламбо, зазвуча песента „Sex Bomb”. С нея Мастера изпращаше випуските си към голямата сцена.

А публиката изпрати актьорите с бурни аплодисменти, стоплена от любовта на учениците към Учителя.

Галерия със снимки

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм