Софийска градска прокуратура разследва министър Боил Банов

Автор:
Понеделник, 25 Февруари 2019 09:07
Софийска градска прокуратура разследва министър Боил Банов

Атанас Атанасов

С писмо № 1638/2019 от 13.02.2019 г. Върховна касационна прокуратура – отдел 02 „Досъдебен” упълномощава Софийска градска прокуратура да разследва министър Боил Банов във връзка с обвиненията срещу него за прикриване на престъпление на директора на ямболския театър Михаил Лазаров.

Драматичен театър „Невена Коканова” - Ямбол е бил осъден за нарушаване на авторските права на композитора Юлиан Слабаков съгл. влязло в сила решение по гр. дело №35/2018 г. на Апелативен съд – Бургас.

Под ръководството на директора на театъра Михаил Лазаров е била извършена кражба и използван чужд авторски текст на пиеса играна от театъра в продължение на четири години.

В случая директорът съзнателно е извършил престъпление по чл. 172а, ал. 1 от Наказателния кодекс, въпреки че е бил предупреждаван за това – през м. ноември 2016 г. от Министерството на културата и впоследствие през м. януари 2017 г. от автора Юлиан Слабаков. Вместо да прекрати играта на пиесата той е продължил да прави нови представления с нея в продължение на година и половина след отправените му предупреждения.

Пиесата на Юлиан Слабаков „Бременските музиканти” се играе в ямболския театър от 2013 г. до 2018 г., но без да е посочен авторът на текста.

В края на 2016 г. авторът Слабаков открива в интернет клип с части от пиесата, където актьорите изпълняват песни с негови текстове и подава сигнал до Министерството на културата.

Слабаков изисква от Боил Банов – тогава зам. министър с ресор „Театри” и Елиянка Михайлова – директор Дирекция „Сценични изкуства”, да направят проверка по случая и съответно, да изискат от ямболския театър официалния текст на пиесата, както и видеозапис на цялата пиеса, респ. да му се изплати обезщетение за неизплатени авторски права.

За съжаление зам.-министър Боил Банов и Елиянка Михайлова вместо да разпоредят проверка, просто информират директора, че срещу него има отправени обвинения и какви са фактите по случая.

Така на практика Банов и Михайлова предупреждават директора Лазаров да вземе някакви мерки. Тук вероятно е изиграл роля фактът, че Боил Банов е бил дълги години директор на хасковския театър и като такъв се познава много добре с Михаил Лазаров, с когото са били колеги и поддържат все още добри отношения.

Още на втория ден след подадения сигнал директорът Лазаров се разпорежда клипът да бъде свален от сайтовете на и-нет, в т. ч. и от страницата на театъра и да бъде заменен с нов клип нямащ нищо общо с първия.

Новите кадри показват интервю на директора и репетиция на актьорите, но без да изпълняват песните.

Пак по това време (края на 2016 г.), директорът Лазаров е възложил на актьора Волен Митев да съчини нови стихове за пиесата, които са били готови вероятно през пролетта на 2017 г., но не са се играли, а само са се използвали като доказателствен материал по време на последвалото съдебно следствие.

При така стеклите се обстоятелства директорът Михаил Лазаров оформя и официалната позиция на театъра, която почива изцяло на лъжи и измислени от него факти. Започва да твърди, че не е извършвал плагиатство и че въпросният клип с изпълнявани текстове на Слабаков никога не е съществувал, нито е бил публикуван в и-нет.

Впоследствие, поради настойчивите искания на автора Слабаков, Банов му отговаря чрез Елиянка Михайлова, че проблемът не е на министерството и че било редно авторът да потърси правата си по съдебен път.

Незнайно защо година по-късно, след като делото вече е било решено и кражбата на текст доказана, Боил Банов отново нищо не предприема. Налице е абсолютно бездействие от негова страна и нежелание да санкционира директора Лазаров. Така всичко си остава по старому – сякаш няма плагиатство, няма престъпление, а директорът Лазаров е едва ли не невинен.

Не по-малко интересен е фактът, че Боил Банов е плащал за това престъпление. Според данни на експертизата направена от първоинстанционния Районен съд – Ямбол, само за тази пиеса министерството е превело на театъра 256 410 лв. субсидии от държавния бюджет представляващи 90 % от всички приходи за пиесата. (За справка, приходите от продажби на билети за тази пиеса са незначителни – само 34 532 лв.) Т. е. стотици хиляди левове от държавния бюджет са отишли за финансирането на едно плагиатство. Тези пари са усвоени от театъра и все още не са върнати, въпреки че са придобити незаконно.

Чрез свидетелските показания на актьора Волен Митев – автор на подправените текстове, съдът стига до извода, че оригиналният клип със стиховете на Юлиян Слабаков е съществувал и се е разпространявал в и-нет и че пиесата се е играла в продължение на четири години с откраднатия оригинален текст на Слабаков. Като цяло Волен Митев се стреми да прикрие престъплението на директора Михаил Лазаров, но без да иска дава данни доказващи правотата на автора Слабаков.

На първоначалния етап след разкриване на плагиатството директорът Лазаров е насочил усилията си към промяна на текстовете на песните, а впоследствие е накарал автора на новите текстове Волен Митев да лъжесвидетелства пред съда твърдейки, че неговите песни са съчинени не през 2017 г., а четири години по-рано. Но това не е било достатъчно.

В желанието си да заблудят съда директорът Лазаров и Волен Митев не са обърнали внимание, че в текста на пиесата има и реплики на актьори извън стихотворния материал, които също са плагиатствани. Точно там съдът е открил много очебийни сходства между оригиналния и подправения текст. Съществуват цели сцени и дълги пасажи, които са преписани дословно от оригиналния текст, което е довело съда до извода, че не е възможно те да бъдат измислени отново от Волен Митев и то 15 години след като Слабаков ги е създал. Очевидно е, че са били откраднати.

Авторът Юлиян Слабаков е бил безкрайно възмутен от качеството на представения текст на Волен Митев. Характеризира го като абсолютно бездарен и непрофесионален. Пред медиите той изразява възмущението си по следния начин: "Не мога да повярвам, че е било възможно тази глупост да се играе пред публика! Рязали и после лепили всевъзможни безмислици и се е получил един компот – смесица от странни и неадекватни реплики, само и само да докажат, че текстът не е мой. Това са разбойници и крадци, а не хора на изкуството!"

Този скандал засяга и един друг проблемен аспект от дейността на ямболския театър – представянето на детски пиеси в детски градини и училища, където Министерството на културата няма достъп и възможност за контрол. Ясно е, че представленията в детски градини не се правят от благородни подбуди и с цел да се разпространява изкуство или да се ограмотяват децата. Главната цел на директора на театъра е да получи след това държавна субсидия за уж изиграно представление в театрална зала – поне така се представят нещата в документацията до Министерството на културата. Министерството от своя страна в края на годината отпуска на театъра субсидия за продаден билет два пъти по-висока от стойността на билета. (В минали години тази държавна субсидия е била 3-4 пъти по-голяма). Именно от такива детски пиеси, голяма част от които са плагиатски, театърът прави по-голямата част от своите приходи.

Министерството на културата си затваря очите и за неуреденото заплащане на авторски права на други пиеси представяни от ямболския театър. Такива крадени пиеси, освен „Бременските музиканти”, са пиесите „Политикани” от Рачо Стоянов, „Келчо и царската дъщеря” от Елин Пелин, „Самодива” от П. Ю. Тодоров и др. Авторът на „Бременските музиканти” Юлиан Слабаков вече се е свързвал с дружеството „Театераутор” и оттам са били категорични, че нямат договор с ямболския театър за тези пиеси и никакви пари досега не са били превеждани за авторски права.

________________________________________

Линк към съдебното решение на Бургаски апелативен съд:

http://www.bgbas.org/reshenie.php?aWQ9MDAwNjIyNDUmaGFzaD0zN2I3Njg2NzUxMjBiOWU0NTcwOGJiODVmNGM2ZDliMw

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари (5)

  • Бивш театрал

    Възниква въпросът: За такава ли „култура” отиват парите на държавата? Това ли е "културата", която ръководи министър Боил Банов, защото случилото се в ямболския театър в никакъв случай не може да бъде наречено култура!
    Какво тогава ръководи министър Боил Банов?

  • читател

    Пловдивчани ще го запомнят /поне засега/ като министър Паве, поддало се на лудите виждания на поредната пседвоинтелектуалка, поради което грозните павета на ул. Отец Паисий останаха и така улицата стои като нелеп трозен стар тумор, вместо да се впише в съвремените настилки на площада и комплекса с двете базилики на бул. М. Луиза.

  • Бивш музикант

    Същото е положението и в другите театри, просто не е излязло наяве. В оперите е още по-зле, особенно пловдивската! Всичко се потулва от другарката приятелка на мама. Така ще е де.

  • до междуселския "ЧИТАТЕЛ" - Сульо,

    Сульо, по цял свят ЦИВИЛИЗОВАНАТА НАСТИЛКА ЗА ГРАДСКИ УЛИЦИ Е ПАВАЖ, ИЛИ КАЛДАРЪМ, ИЛИ БЛОКОВЕ ОТ ПО ТРИ КРАЧКИ ВСЕКИ - какъвто от Античността можеш да видиш с очите си в подлеза.
    Вековечни.
    ЦЕННИ, скъпи и прескъпи, всяко едно от откраднатите сиенитни павета =ръчно дялано и загладено от столетия подметки= струва ТВЪРДА валута на запад от Мичкюр (не се прави, че "не знаеше").

    "Заспал Муйко в сламата" сиреч продажният пловдивски общинар се съгласява лесно -"прав си шефе"- с крадливата клептокрация от РежимаБоБоТРИ управляваща Пловдив и допуска бракуваните тежки машинарии да размажат една чернилка по за три- пет- СЕЗОНА (ако не замръзне!) сякаш по междуселските шосета между Наше село и Ваше. Да нЕма прахоляк, де . . .
    Напредък никакъв не е това, а е НАЗАДък.
    И като надвият с тлъстите подкупи и като "АСФАЛТИРАТ" ХИСАР КАПИЯ "столицата" ЕСК19 става за смях (софиянци си кътат жълтите павета!)
    Хак ни е.
    Терминал Две.
    Еднопосочно.
    Който ще да им плаща данъци в забранителния град.

  • до междуселския "ЧИТАТЕЛ" - Сульо, още две думи:

    Сульо, по цял свят ЦИВИЛИЗОВАНАТА НАСТИЛКА ЗА ГРАДСКИ УЛИЦИ Е ПАВАЖ, ИЛИ КАЛДАРЪМ, ИЛИ БЛОКОВЕ ОТ ПО ТРИ КРАЧКИ ВСЕКИ - какъвто от Античността можеш да видиш с очите си в подлеза.
    Вековечни.
    ЦЕННИ, скъпи и прескъпи, всяко едно от откраднатите сиенитни павета =ръчно дялано и загладено от столетия подметки= струва ТВЪРДА валута на запад от Мичкюр (не се прави, че "не знаеше").

    "Заспал Муйко в сламата" сиреч продажният пловдивски общинар се съгласява лесно -"прав си шефе"- с крадливата клептокрация от РежимаБоБоТРИ управляваща Пловдив и допуска бракуваните тежки машинарии да размажат НАБЪРЗИЧКО една ЕФТИНКА чернилка по за три- пет- СЕЗОНА (е, ако не замръзне!) сякаш по междуселските шосета между Наше село и Ваше.
    Да нЕма прахоляк, оти . . .
    Напредък никакъв не е това, а е НАЗАДък.
    И като надвият с тлъстите подкупи и като "АСФАЛТИРАТ" ХИСАР КАПИЯ "столицата" ЕСК19 става за смях (софиянци си кътат жълтите павета!)
    Хак ни е.
    Терминал Две.
    Еднопосочно.
    Който ще да им плаща данъци в забранителния град.

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм