Прогресивната Диамант се самобанна във ФБ

След двуседмична обсада в социалните мрежи депутатката от „Прогресивна България“ Ирина Асиова-Диамант деактивира профила си във Фейсбук. Преди финалното изчезване тя вече беше затворила и коментарите — тактика, позната на всеки диктатор с лош ден.

Как една реплика за корема взриви парламента

Всичко тръгна от нощта, в която депутатите приемаха бюджета — момент, в който целият народ очаква сериозност, а получи фолклор. Колегата на Диамант, Константин Проданов, реши да коментира финансовата политика на предното управление чрез образа на бившата министърка на финансите Теменужка Петкова и нейния корем, прибран за „моментна снимка“. Метафора, казва той. Обида, чуха всички останали. Диамант побърза да защити другаря си по партиен списък с видео, в което увери публиката, че Проданов е „изключително възпитан и деликатен човек“ — определение, което в контекста звучи почти сатирично само по себе си.

От „отпаднала необходимост“ до „биобоклук“

Тук комедията се превръща в трагикомедия. Под собствения си пост Диамант влезе в директен сблъсък с психиатърката Цветеслава Гълъбова и журналистката Соня Колтуклиева, като без имена, но недвусмислено, ги нарече „личности с отпаднала необходимост“ — фраза, която звучи като диагноза, поставена от някой без медицинско образование, на хора с такова. Кулминацията дойде с директно обръщение към Колтуклиева:

„Нищожество, от теб ще остане само смрад и биобоклук“

Поводът? Журналистката й напомнила, че майка й е работила в комунистическия официоз „Работническо дело“, а покойният й баща е бил шеф на полицията в Петрич — факти, а не обиди, но явно достатъчно болезнени, за да произведат биологичен отпадък като реторика от народен представител.

Извинение, изтриване, тишина

Депутатката после изтри коментарите си и след няколко дни поднесе извинение — версия 2.0, в която обяви, че „един политик не бива да обижда журналист. Точка.“ Хубава точка, поставена малко след факта. Тя описа изминалите дни като „буря от мемета, обвинения и откровени обиди“, призна „своята персонална отговорност“ и отправи персонално извинение към д-р Гълъбова за „непремерения си език“. Финалният акорд обаче не беше извинение, а изчезване — профилът стана неоткриваем, а преди това коментарите под публикациите й вече бяха блокирани, сякаш демокрацията на изказа важи само в едната посока.

Иронията е пълна: депутатка, която използваше профила си да разказва подробно какви групи в парламента е учредила и какво възнамерява да постигне в тях, се оказа далеч по-словоохотлива в нападки, отколкото в отчетност. А сега — тишина. Личности с „отпаднала необходимост“ остават, диамантите, изглежда, се топят по-лесно от очакваното.