Блокбастър! Защо Борисов предпочита Каназирева?

ГЕРБ на път да направи изборите си в Пловдив от трудни в невъзможни

Трета година Борисов се чуди какво по-малко да загуби, а не какво да спечели

Дани Каназирева отвори уста след дълго мълчание

Номинацията на Изпълнителната комисия на ГЕРБ за Дани Каназирева за кмет на Пловдив прави избора от съмнителен – невероятен. Само чудо може да качи Каназирева на балотаж.

„Цецка-2“ ли е личният избор на Бойко Борисов, след като е очевидно неговото налагане на кандидатурата – при оставката на областния му координатор в Пловдив от 15 години насам, Иван Тотев, който впрочем беше и член до оня ден на Изпълнителната комисия?

От първите парламентарни избори, в които ГЕРБ се появи, Борисов неизменно води листата в Пловдив-град и вероятно е по-наясно с конфликтите в структурата му тук отколкото където и да било другаде. И нищо чудно голяма част да се дължат и на него (поради различни заигравания).

Каназирева, която имаше 00 номинации сред местната структура, а и тази в областта преди 4 години, изведнъж получи такива това лято. Без дългата ръка на лидера и при дългогодишния й конфликт с местния водач Иван Тотев, това е немислимо при партия като ГЕРБ.

В началото на лятото за кандидат бе сондиран зам.-кмета по образование Стефан Стоянов, племенник на президента Петър Стоянов, и свързван повече със СДС отколкото с ГЕРБ. Сондажът обаче бързо даде отрицателна проба.

Така сред партийния актив на чиста писта се оказаха двама районни кметове – Костадин Димитров (Тракия) и Георги Стаменов (Централен). Преимуществата на Димитров (пред всички останали 5 районни кметове на ГЕРБ) са, че единствен спечели местните избори преди 4 години още на първи тур.

Костадин Димитров би получил консолидирана подкрепа и от членовете, и от симпатизантите на ГЕРБ в Пловдив и това би му гарантирало балотаж. Там обаче щеше да е повече от сложно, поради изолацията, в която е ГЕРБ в момента. Сложно, но не и невъзможно.

Дани Каназирева със сигурност няма да разчита толкова на консолидирана партийна подкрепа, а сметките, че би получила гласове от другаде на балотажа, са повече от съмнителни.

Каназирева е в конфликт не по-малък от Тотев с новосъздадената коалиция „Съединени за Пловдив“ от 7 местни партии начело с бившия кмет Славчо Атанасов. Председателят на ВМРО Владимир Кисьов, който беше основен донор на „Съюз за Пловдив“ на Дани Каназирева, би гласувал за всеки друг (или за никой), но не и за Дани. Логично е коалиционните му партньори да се съобразят с доводите му.

Така, че Костадин Димитров би имал вероятно с мъничко, но все пак повече шансове при балотаж.

Проблемът за ГЕРБ е, че на балотажа (при създалото се поразколебаване в ДБ), е много вероятно да отиде именно Славчо Атанасов от „Съединени за Пловдив“. И тогава се получава нова игра – който и да е вторият на балотажа (кандидатът на ГЕРБ или този на ПП-ДБ) – да очаква подкрепа от пратньора си в националната „сглобка“.

Може би тук с мъничко повече шансове е Каназирева, която е ту извън, ту вътре в ГЕРБ. Ту за, ту против ГЕРБ.

Само че виси въпросът кой ще иде на балотаж?

Борисов (възвеличаван и хулен, от осанна до разпни го, от капо ди тути капи до незаконното арестуване) е политическо животно, което от десетилетия не се е появявало у нас (това и най-големите му врагове вероятно вътрешно признават), за да повтаря нелепи грешки (ако изключим хипотезата за наложени му да ги стори).

И така – грешка ли е „Цецка 2“?

Ами не.

„Цецка 2“ и да загуби, пораженията за ГЕРБ като партия ще са по-малки, отколкото ако загуби тясно партиен кандидат. „Цецка 2“ си отива. Този път завинаги. ГЕРБ остава. Това първо.

Второ, Борисов си запазва авторитета пред партньора му в „сглобката“ ПП-ДБ да му каже: „Ето, дадох ви Пловдив, какво направихте?“

Трето, Борисов не си затваря вратата да работи в бъдеще (след нови парлментарни избори) с партиите в „Съединени за Пловдив“. Дори подозирам, че ако Каназирева не стигне до балотаж, симпатизантите на ГЕРБ (в значителна част) ще подкрепят именно Славчо Атанасов срещу Ивайло Старибратев (ПП-ДБ) – не поради лични симпатии, а поради партийни антипатии. Впрочем въпросните местни партии (не само в Пловдив) ще му трябват (на Борисов), ако реши да разглоби един ден „сглобката“. Той е ял пердах и е бил арестуван именно от „големите национални“, а не от „малките местни“.

Тънките партийни сметки обаче (ако се мултиплицират и в другите големи градове) могат да изиграят лоша шега за всички партньори в „сглобката“. И изведнъж – градовете да се окажат извън нея, счупили я, излезли от оковите на център и централи.

Въстание Urbi et Orbi.

Много от по-малките градове го направиха отдавна. Сред пловдивските – най-отчетлив е примерът на Кричим. Имат кметове и то с поредни мандати, излъчени от местни коалиции.

Ако вземат, че големите (това е по-скоро утопия, но кое ли не се е сменило поради утопиите?) ги последват, може да доживеем и парламент от местни партии.

Забравете Пловдив – срещу Помнете Пловдив.

Това ще е битката.

___________________________________

Националната сглобка очевидно хвърля на кучетата (оставя сами на себе си – по-меко казано) в този случай кандидатурите си за районни кметове.

Минути след публикацията ни Дани Каназирева най-после отвори уста и се „изходи от опита си на областен управител“: