Странна закономерност едновременно тласка към “успех” и власт антисоциалните психопати и им осигурява крайният и често фатален край.
Онова или онези качества, които им дават дяволска енергия, drive, хъс, алчност за притежаване, желание за доминация, агресивност, грандомания, стават причината за провала им. Те не знаят кога да спрат, нямат огледало за обратно виждане, не умеят да коригират поведенето си с обратна връзка и саморефлексия и са безогледни спрямо околните.
Но именно тези взаимосвързани особености на характера — колкото вреда донасят на околните и на обществото — толкова в крайна сметка са причината за техния безславен край.
Примери?
Няма да говорим за доскорошните глобални играчи, паднали жертва на собствената си патология като Садам Хюсеин, Кадафи, разни африкански диктатори или умопобърканите за власт наши комшии Чаушеско и Милошевич.
Достатъчно е да погледнем нашия контингент от тази странна разновидност: криминално-ДС-олигархично-политически-финансово-банкерски фигури на “бизнесмени” и играчи на всички нива, където става дума за пари, за много пари. И ако сменим оптиката с малко по-дълъг фокус виждаме наистина — много пари, тайна или явна власт и накрая разруха и трупове. Луканов, Мултигруп, Доктора, Трактора, Мустака и КТБ, Черепа, Вълка, Нотариуса… И колко още много други.
Сега идва краят на Сокола. А недълго след него — краят на Слона, смятащ, че ще прегази всичко по пътя си, както и на всички останали, които нямат усет, за това, че което за тях изглежда в тяхна полза днес, утре ще е против тях. Че ако днес си въобразяват, че са победители, утре ще бъдат в калта, защото не знаят кога и къде да спрат. Просто е въпрос на време.
И се отнася с особена важност за най-студеният и опасен световен психопат Вовата Путин.
На него също му липсва най-важното, за да избегне катастрофата — въображение за последиците от неговите действия.