С навлизането на протестите в третия им месец отговорът на въпроса кога ще бъдат изборите изглежда все по-труден.
Управляващите удържат властта и героически отричат възможността за скорошни избори, но това, което се вижда е, че нещо се готви.
Познати и непознати лица се прегрупират, основават партии, формират коалиции и отново обещават да сменят системата.
Общото между тези активности са участвалите в различни управления стари муцуни, последователни в своята непоследователност политически фигури и бързината, с която въпросните играчи се появяват от една конфигурация в друга.
Целият този водевил предизвиква всичко друго, но не и усещане за автентична политическа дейност.
„Държавата е наша и гората е наша“
След седмица предстои учредяването на новата партия на бившия земеделски министър Мирослав Найденов и на бившия депутат от ГЕРБ Емил Димитров.
Представители на горския сектор публично казваха, че по време на предишното управление нищо при тях не е се случвало без Димитров.
Негова е и репликата „Държавата е наша и гората е наша – ще правим каквото си искаме, с вас и без вас!“, произнесена пред недоволни от непрозрачните правила бизнесмени от сектора.
Негова е и главната роля в несъстоялата се политическа организация начело с футболната легенда Христо Стоичков, която бе заявена пред няколко хиляди души, докарани с автобуси в най-голямата спортна зала в страната.
Сега тази гарнитура се готви за избори заедно с ВМРО и движение „Модерна България“ на Борислав Цеков.
Трудно могат да бъдат изброени както коалициите на ВМРО през годините, така и публичните самоличности на Цеков.
От царски депутат, отцепник в „Новото време“, през пръв помощник на Меглена Кунева до почитател на „публичния“ избор на членове на Висш съдебен съвет и главен прокурор.
Борислав Цеков е политически мениджър, но се занимава и с търговия с акции на фондовата борса
Цеков беше на първия ред на протестите срещу назначението на Делян Пеевски, а после започна да обсъжда изборните правила със заместник-председателя на парламента Мая Манолова от БСП, когато повечето утвърдени неправителствени организации отказаха поканата.
„Не гласувайте за нас“
След като активно се включи в кампанията на БСП в полза на АЕЦ „Белене“ в началото на годината, ВМРО издигна за водач на листата си във Варна популярния Емил Димитров-Ревизоро, който не влезе в парламента, но се озова като главен секретар в Областната администрация на Плевен в правителството на Пламен Орешарски.
Преди това за кратко ВМРО се обвърза с бургаската партия „Средна европейска класа“, която е известна с две неща: че събираше кандидатите си по обява и че малко преди изборите един от нейните кандидати призова „Не гласувайте за нас, ние сме схема“.
Днес „Средната европейска класа“ е в нова конфигурация заедно с националистическата партия на телевизия СКАТ и ГОРД на евродепутата Слави Бинев. Последният пукаше балони с лика на Бойко Борисов, когато беше негов конкурент за кметския пост през 2007 година.
После отиде в Европейския парламент с бюлетината на „Атака“, която безрезервно подкрепяше ГЕРБ. После заведе рапъра Мишо Шамара в Европейския парламент, за да говорят за „диктатора Борисов“.
Сега Бинев е в нов националистически блок, а Шамара организира контрапротестите в подкрепа на правителството.
Българската СИРИЗА
Прегледът на активизиралата се политическа фауна няма да е пълен без медийното острие на Пеевски Николай Бареков.
След като в продължение на няколко месеца изучавал програмата на гръцката популистка сензация от миналата година СИРИЗА, днес Бареков основава ново политическо движение и директно поиска властта.
Заявката му предизвиква усмивки сред едни и чувства за дежа вю сред други – след като Волен Сидеров успя да влезе от телевизионния екран в парламента, защо и Бареков да не успее.
Общото между всички описани лица и организации е доказаната им висока търпимост към силните на деня, които и да са те.
Очевидно сигналът за създаване на шум в системата е даден. На този фон изоставането в организацията на протестиращите и на Реформаторския блок е натрапчиво.
Откроилите се лица и групи от първите все още нямат отговор на въпроса биха ли се включили по някакъв начин в предизборния процес.
А за вторите Кисинджър би казал, че все още нямат телефонен номер, на който да звъннеш, ако искаш да разбереш каква е позицията им.
Това поставя всички пред следния парадокс: тези, които най-настойчиво искат оставката на правителството и бързо провеждане на нови избори, изостават значително в подготовката си в сравнение с тези, които демонстрират близост със силните на деня и с радост ще се превърнат в патерици на единия или другия крак от днешното статукво.
Иван Бедров, http://www.dw.de
