Предизборното коалиране е нож с две остриета. От една страна, то може да доведе до привличане на избиратели – както съмишленици на съставните партии на коалицията, така и периферия, привлечена от създаването на по-голям участник в състезанието.
От друга, ако коалицията е ситуационна и – особено – ако е ценностно и идейно безпринципна (колкото и малка роля да играят идеите и ценностите в българската политика), тогава част от избирателите се разбягват. Най-често се случват и двете неща – коалицията едновременно привлича и отблъсква. Въпросът е кой е преобладаващият процес.
Навремето един син кмет бе издигнал предизборен лозунг „Заедно можем повече“. На изборитге се оказа, че заедно можем по-малко… Продължаваме промяната и Демократична България имат определени допирни точки. Има и много ръмжене, твърде малка междуличностна поносимост…
Но, да речем, тези две коалиции могат да пробват да направят една голяма… Но чувам, че се гласят да привличат и БСП, и Хаджигенов и Бабикян.
В ДБ има една партия – ДСБ – за която се чува, че вече не е значима политическа организация. Възможно е. Но доколкото познавам лоялните й избиратели, голямата част от тях няма да гласуват за коалиция, в която участва БСП.
За избирателите на БСП това няма да бъде сериозен проблем. Партията трябва да използва традиционна военна хотрост – да се обедини с някои други, да победи и след това да види сметката на другите… Ставало е – и пак може да се случи.
Кирил, Асен и Христо (Атанас не споменавам – той явно е готов на всичко) трябва да си помислят добре какво се готвят да направят. Ако е коалиция, която може да стане поне отчасти органична – добре. Ако е „военна хитрост“ за да спечелят изборите – въпросът е какво означава да спечелиш изборите… През ноември нали ги спечелиха… И какво…?
Съставните части така и не можаха да се слепят докрая…
Нещо подобно ми се привижда и в планираната нова тройна коалиция. „Лепилото“ отново е извън участниците – коалицията е „анти“, а не „за“. Ясно е против какво ще бъде, но не е съвсем ясно ЗА какво ще се изгради.
Още по-значим проблем би се оказало съображението, че за някои от участниците коалицията е инструмент за политическо оцеляване или инструмент за прикриване на реалната тежест на съответната партия в подкрепата на избирателите.
При такава хипотеза органиката на бъдещета коалиция ще бъде допълнително нарушена от комплекса за превъзходство „ние големите влачим вас малките…“
Коалирането е все по-значим инструмент на българската политика в условия на партийна фрагментация и затруднено формиране на мнозинства. Затова усилията за изграждане на коалиционни формати трябва да бъдат подкрепени и положително оценявани.
Както преди, така и след проведени избори. Но само ако рисковете са известни и усилията за преодоляването им – искрени. В противен случай, псевдо коалирането може да се окаже допълнителен стимул и ресурс на фрагментацията.
Огнян Минчев, коментар във фейсбук
