Празната папка е бяло знаме, неспособност или страх да предложиш, макар и неизбираем проектокабинет.
Върнатият с празна папка мандат е лъжа към избирателите на тези, които са получили папката – едни по право, други – по личен избор на президента, което също е по право (макар и по-различно) защото не показват как и с кои фигури, лица, експерти и пр. биха искали, (не)могли да управляват.
Ако бях законотворец, бих променил първо това – да няма право мандатоносител да връща празна папка.
Папката трябва да е пълна, дори да не е съвсем пълна.
То е все едно абитуриент да върне празен лист на матура или кандидат-студент – на изпит.
Състезател да се откаже от старт, понеже няма шансове.
Празната папка показва пълна несъстоятелност на формациите, които си позволяват този символичен, да го наречем, но всъщност страхлив, жест.
За съжаление, у нас по традиция от поне 4 години се връщат празни папки.
Единственото изключение е ГЕРБ-СДС, която има лице да покаже лицата си, дори когато знаят, че шанс за кабинет няма. Но поне хората могат да видят какво биха могли да имат, и какво нямат.
Празна папка.
А ето какво каза Жоел Арате, треньорът на единствения ни засега олимпиец, завоювал медал снощи:
Когато Рами загуби сутринта казах, че дори един войник да е останал, войната не се спира.
И Хавиер Ибанес продължава битката за златото.
А двамата кубински българи обещават… да изпеят българския химн на финала.
Не да върнат празна папка.