Емоционалното възнаграждение, което младите, работещи, четящи, протестиращи хора с техните бебета получиха, е невероятно.
Да видиш, че не си сам, че съмишлниците ти от социалните мрежи съществуват в плът и кръв и са повече, отколкото си си представял, е страхотно и обнадеждаващо чувство.
Но спонтанността, която е силата на този красив протест, е и неговата слабост. Спонтанните процеси са застрашени от по-бърза ентропия. Ако протестът няма бързо постижими цели, противниковите му сили ще надвият.
Днес видимият провокатор е „Атака“, изкуствена креатура на сегашната политическа върхушка, и неслучайно трети, дървен крак на коалицията БСП-ДПС.
Утре вероятно ще се добавят автентични поддръжници на обещания от правителството подкуп във формата на 5% намаление на цените на тока, например. После ще надделеят интелектуални съображения. Примерно, не участвам в протеста, защото някои хора крещят „Долу турците“ или „внимателно, хора, да не върнем ГЕРБ“.
Това изчакват Орешарски, Станишев и сие – протестът да се умори и да изгуби своята категоричност. Колкото по-ясна и концентрирана е целта – оставка на правителството, толкова по-големи са шансовете за успех.
Правителството на Пламен Орешарски трябва да си тръгне незабавно и затова има няколко аргумента.
Първо. Ако започнем от конкретното събитие, което взриви търпението на смислените хора, а именно назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС – то не беше грешка. Беше логичен продукт на силите, балансите и целите, кодирани в дизайна на сегашния кабинет. Продукт, който е неприемлив и грозен, защото е съчетан с безкрайна наглост и пренебрежение към всичко, което протестиращите на площад „Независимост“ представляват.
Самият премиер Орешарски говори за грешка, но има предвид само публичния ефект, който иначе съзнателно взетото им решение е предизвикало. Дори псевдо-извинявайки се в парламента днес, Станишев и Местан не показват да са разбрали, че е неприемливо „мутра, да бори мутрите“ (метафора). Те и нямат тази цел.
Пеевщината е в ДНК-то на този кабинет. Той не беше съставен с цел да стабилизира страната и да преследва мерки за справяне с моралната, политическата и икономическата криза.
Доказателство е как се кроиха министерствата. Не да обслужат провеждането на политики, а за да се постигнат баланси в разпределението на баницата. Какво друго е създаването на министерството на корупцията с легално име „На инвестиционното проектиране“?
Сякаш някой не е успял да раздели паричния поток от обществените поръчки в строителството и се е стигнало до – вие вземете това, за нас цепим друго.
Какво друго показват първите политики на тази власт – връщане на пушенето, овладяване на силовите служби, реабилитиране на Държавна сигурност.
Толкова. Подходът и целите на тези хора са прозрачни. Те са генетично несъвместими с желанието на избирателите за нормализация и перспектива за децата им.
Второ. С нула доверие, няма нещо, което това правителство да може да свърши, а някое следващо да не може.
Договарянето на средствата от следващия бюджетен период на ЕС, което Орешарски посочи като аргумент, беше започнато от служебния кабинет и може да бъде довършено от подобен.
Всичко останало от пръв приоритет или е свързано с подготовка на нови избори или е въпрос на провеждане на политика – в енергетиката, в социалната сфера, в образованието.
В първия случай, по-добре кабинет със съзнанието за къс мандат и неподвластен на конкретни политически сили да се грижи за изборите.
Във втория отново – правителството доказа, че е подчинено, а политическите сили зад него, че преследват укрепването на собствените си схеми, а не политики за общо благо.
Трето. С всеки изминал ден пеевщината ще търси да се окопава и да става по-силна. Това е рефлекс. С малки промени в този и онзи закон, с малки, анонимни назначения в този регулатор или онази областна управа. Няма как улицата да контролира всеки злонамерен ход на държавния апарат, овладян от хора с нечисти цели.
Днес полицаите, вероятно също толкова обидени от избора за ДАНС, са по-скоро на страната на протестиращите. Утре те ще имат не само министър, но и заместник-министри, преки началници, които ще са тихомълком назначени от мастърмайндите зад Пеевски. Те ще им дадат друга команда.
Успех на какво?
Тук е важно да се каже какъв резултат се търси и на принципа на обратната индукция, да се направи пътна карта за постигането на целта.
ОК, голямата цел е морално управление, което да създаде устойчиви институции, а те да гарантират, че следващите, и следващите управления работят за благоденствието на гражданите, а не за интересите на олигарси.
Но в това се състои провала на прехода.
По-реалистично е да се поиска в парламента да влезе критична маса от народни представители, която да положи основите.
Раздвоението в позицията на протеста идва от страха, че сегашните изборни правила не позволяват това да се случи и че за много от протестиращите изборът в лицето на конкретни политически партии не съществува.
От тук идват и двата големи компромиса, които застрашават успеха на протестите.
Ето първата теза. Да не пускаме този парламент (това правителство) да си ходят преди да променят изборния кодекс. Да допуснем, че исканите промени са в посока: нови формации, необвързани със сегашната олигархическа върхушка, да бъдат създавани по-лесно; ограничаване на изборните манипулации. Да допуснем, че има консенсус по тях и дебатът по тази нелесна тема не се разводни.
Ако знаем как да накараме народните представители – същите, които със замъглено съзнание гласуваха за Пеевски, да ги приемат бързо – чудесно. Но като цяло няма как да назначим котката, която е налапала салама, да пази последното парче, едва издърпано от устата й.
Протестиращите трябва да са готови, че като всяка изкуствена и сложна конструкция тази няма да издържи и по-добрата алтернатива е да се почне начисто – каквото и да значи това.
Втората теза. Да дадем време на политическата алтернатива да се роди. (Защото, каза се, ГЕРБ, която затвърди олигархичните процеси и продължава съжителството си с тях, не е алтернатива).
Но моля, времето тече еднакво за всички.
Политически „алтернативи“ искат и са в състояние да генерират също Корпоративна търговска банка и Пеевски, старите ченгета в БСП, интригантите в ГЕРБ – нима не бяха така създадени Атака, РЗС, Лидер.
Яне-Яневци бол.
Състоятелна алтернатива, или ще се роди, или не. И това не трябва да ни „страхува“. Ако не сега, то следващият път.
Тези протести направиха видими част от метастазите – контрола над държавните пари, изкористяването на медиите, изолацията на гражданското общество от процеса на вземане на решения. Този протест ражда и алтернативите.
Граждански бойкот на неморалните и техните банки и вестници, търсене на отговорност от депутати, лично участие – днес като тяло, плакат и постинг от площад „Независимост“, утре като експерт когато се обсъжда политика, в група по интереси, като whistleblower, като някой, който организира нещо.
Дали като danybon, която пропагандира каузата за „парите следват ученика“, с повече жар от всеки политик.
Или като симпатягите, които предложиха да „изгорят“ калориите на Делян Пеевски със спорт, защото това е здраве и е по-важна кауза от пушенето на цигари и благоденствието на „Булгартабак“.
Това е пътят и по-къс няма. Ако красивите и интелигентните не могат да го намерят, толкова по-лошо, защото мустакатите, с пагоните и микрофоните са го утъпкали.
Каква е гаранцията, че която и да е инженирана инициатива вдясно, или някоя начисто сътворена организация от светли, 30-годишни личности не ще последва съдбата на партиите на прехода? Гаранция-Франция.
Единомислие – също Франция.
Дори единомислещите протестиращи след дни ще бъдат разделени по въпроса „за после“. И това е нормално.
Но трябва да се опитва и докато желанието за истинска промяна е живо, изборите не би трябвало да са притеснение.
Източник: Капитал