Кой превърна държавата в кочина? Кочина с щастливи прасета, които грухтят, приели образите на депутати, министри, банкери, медийни магнати…
Това се питат хилядите хора, изпълващи улиците на София и другите градове.
Няколко вечери бях на площада пред Министерския съвет. Видях протестиращите – срещнах сред тях приятели, близки и далечни познати, читатели на „Стършел“.
Нямаше ги чегеварите от февруарските митинги, нямаше ги дончовците, янковците и ангелславчевците.
Йоло Денев го нямаше даже… Имаше нормални хора, дошли с деца за ръка или на раменете си.
Хора, тръгнали на протест не заради сметки за ток, а да защитят свободата и достойнството си. Познах ги – хората от сините митинги.
И се върнах в миналото – в 1989 или в 1997…
Когато пак се налагаше да сме на улиците заради свободата и демокрацията.
Чух лозунгите от онова време. Усетих онази гражданска енергия, която донесе промените и тласна държавата ни напред – в посоката към Европа.
Държавата, която някакви олигарси и мутри искат да връщат назад – към управление от руско-азиатски тип.
Управляващите може да ни гледат по телевизията, но не ни виждат.
Не усещат енергията ни за промяна.
И мислят, че всичко ще се уталожи за ден-два…
Те ще се извинят за Пеевски – било „грешка“.
Ще изберат друг шеф на ДАНС.
Ще ни обещаят това-онова, едно или друго… По-ниски цени на тока или по-висока минимална заплата.
А ние ще им повярваме и ще се приберем по къщите си.
Пък щастливите депутати и министри ще заминат на море в Евксиноград.
Този път – не! Ще стигнем докрай – до оставката на правителството и до нови, предсрочни избори! По нови правила!
И нека Орешарски, този „сламен човек“, не ни плаши с икономическа нестабилност.
Той не е за премиер – може да има икономически знания, но няма морал.
Мислехме го, че е само под чехъла на Станишев и Моника, а той се оказа и под патъка на Доган.
Не искаме да ни управлява спалнята на Станишев, сараят на Доган, кредитната карта на Сидеров!
Много унижения понесохме в тия двайсет и три години – дотук!
Михаил Вешим,
http://www.starshel.bg
Оригиналното заглавие е ПО-ДОБРЕ НЕСТАБИЛНА ДЪРЖАВА, ОТКОЛКОТО СТАБИЛНА КОЧИНА
