Румен Радев се движи по острието на конституционния бръснач, въпросът е дали може да се пореже. По-скоро не.
С категоричното си решение да не помагаме с оръжие на Украйна ни запрати в най-мрачния ъгъл на задния европейски двор. И само на пръв поглед погазва решение на парламента / от 09.12.2022/. Погазва го като дух, но не и фактически. Защото като чета сега това решение ми се струва доста уклончиво и обтекаемо. Да не забравяме, че в него има и поверително Приложение № 2. Към днешна дата това решение ми се струва недостатъчно категорично.
В този стил Радев чрез министъра на МО и негов верен човек просто преценяват, че според т. 6 нямаме възможности… Никакво нарушение на Конституцията няма.
А позициите ни по такъв ключов въпрос ни поставят в унизителното положение да бъдем „неутрални“ в една абсолютно ясна ситуация – ние сме член на НАТО и ЕС, а и двете организации решиха да помагат на Украйна.
Решението удря като с кроше по външнополитическия авторитет на България, която можеше поне да покаже солидарна воля със съюзниците ни. Между другото един БТР без въоръжение у нас струва между 11 и 14 000 лева. Имаме ги „на килограм“, както и стари танкове, които вече и РСМ презира.
Тук се натъкваме и на конституционната дупка за това кой определя външната политика на България. Според Конституцията това е МС, но в случай на служебно правителство президентът я определя и после сам я изпълнява. МС е сведен до протоколен помощен орган.
И последно – Радев като военен се е вживял в ролята си на експерт по военните въпроси. Да, но и в този, и в много други случаи решенията винаги са били политически. Затова и в демокрациите подобни решения винаги са се вземали от политиците, а министри на отбраната винаги са били политици.
При нас поне в момента е обратното. И силно си личи.
Евгени Петров, журналист, коментар във фейсбук
По повод новите изявления на президента Радев преди участието му в Европейския съвет, че докато управлявало служебното правителство България нямало да участва в помощта за Украйна, отново ще припомня, че това е узурпация на власт. По конституция президентът не определя, а изпълнява външната политика на държавата, формирана по конституционен ред. Парламентът определя посоката и основните параметри на външната политика със своите актове (закони, решения, декларации). Правителството ръководи и осъществява външната политика съобразно посоката и параметрите, очертани от Парламента. Държавният глава представлява държавата, съответно нейната външна политика, формирана по описания конституционен ред, в международните отношения. Народното събрание е определило посоката –… Още »
„Сектантите на Прокопи, като гледат изстъпленията на Потника, дали вече разбират значението на израза “Полезни идиоти”?“