Магнитски и българските стружки

Законът Магнитски най-после изплющя по-сериозно в България след, меко казано, бутафорното банване на второразреден правоохранител преди година.

Тогава забрана да влиза в САЩ получи никому неизвестния съдия в Специализирания съд Антон Миталов.

Сега обаче магнитът улови двама крупни олигарси – Васил Божков и Делян Пеевски, и още четири държавни служители.

Интересни, разбира се, са Черепа и Шиши. Най-малкото защото са в битка един срещу друг. И не по-малко, защото са партийно обвързани. Пълно съответствие на понятието олигархия.

Последното най-вероятно ще притесни сериозно други богаташи. Но не това е важното.

Какво казва Джо Байдън, понеже санкциите по Магнитски се подписват лично от американския президент, преди срещата си с Путин след дни?

Казва, очевидно, че САЩ няма да търпи руски шпионски мрежи и тяхното финансиране в Източна Европа. Добавя, че няма да си затваря очите пред шиканирането на нормалните търговски интереси с мръсни игри – корупция, подкупи, търговия с влияние, използване на партии и партийни фигури.

Казва обаче нещо много по-интересно.

Дипломатическите ходове, че операцията по разследването на капитали, техните собственици, връзките им с партии и властимащи нямат общо с идващите избори, са, да речем, приказки на дипломати.

Тъкмо обратното.

САЩ – очевидно притеснени от нарастващото не просто влияние, а доминация на Москва на Балканите в православния им участък (Събрия, Черна Гора, Северна Македония, България), задава перспектива за изборите, каквато нито ГЕРБ, нито която и да било дясно-центристка партия се сеща да направи.

Магнитски казва: Запад или Изток. Вашингтон и Брюксел или Москва и Минск.

Тази перспектива в политическите партии се разми, дори напълно изчезна. Малки десни играят с ляво-център и дори крайно леви. Прозападни – с крайни русофили.

Прочие, това е български синдром. Келепира, келепира.

Келепира, ама Магнитски май го спира.

Недостойна, бих казал, е реакцията на всички разпознаваеми политически фигури днес.

Залепиха се като стружки за Магнитски – с оправдания: не знам, не чух, не видях, и най-вече: Аз не бях!

От Слави до Корнелия. От Карадайъ до Иванов. От Борисов до Манолова… То ще излезе, че никой не е вземал от Черепа и Шиши, само те са вземали от държавата. Е, как става тази работа? Май само Магнитски знае.

Смешният плач на служебния Бойко Рашков, чийто началник кабинет скоропостижно подаде оставка след като Магнитски закова патрона й Божков, за подслушванията утихна. Спря, свърши се.

Оказа се, че слушалките май са на Магнитски. А записаното там, както официално оповестиха от Американското посолство, няма да бъде предоставено на нашите правораздаватели – освен съобщението през медиите.

Лайтмотивът е – никой не е над закона, любим за САЩ.

Най-вероятно там знаят кой е предложил на Рашков Елена Фичерова от Българско лято. Със сигурност знаят и битието на шефа на НАП Румен Спецов в Дубай. Две назначения, за които служебният премиер Стефан Янев не знае нищо, по думите му.

Румен Радев, чиято е отговорността за действията на брадвата, наречена служебен кабинет, обели едва две думи за Магнитски. От какво се притеснява да говори или да вдигне пак юмрук – не е ясно. Едва ли от незаконно забогатяване.

Санкциите по Магнитски са предупреждение.

Първо – че трябва да се осигури право на всеки български гражданин да гласува и гласът му да не бъде манипулиран.

Второ – че схеми с неясни финансирания на политически субекти са в локацията на Магнитски.

Трето – че не можеш да лъжеш хората с мълчание на псевдо йога, а да притежаваш пълнещи се регулярно сметки в офшорни фирми.

И най-важното, което не е за стружките, а за все още мислещите български граждани:

За да бъдете чути, трябва да протестирате – срещу схемата, по която едни ви искат доверието, а после други им спускат имена за управляващи ключови държавни позиции.

Това е Магнитски.

Стружките вече полепнаха.

Битката на 11 юли е – Запада срещу Изтока, тук, на Балканите, тук – в България.