Имало едно време една частна банка.
Тя била толкова велика и толкова богата, че събирала златото и парите на всички държавни царства по нашите земи.
Принцове вкарвали жълтиците от касите си срещу дебели комисионни, а великата банка им обещавала реки от лихви.
Поданиците в царството също сложили на сигурно последните си жълтъци при чорбаджийските пари.
Намесили се и велможите от партийните централи.
„Ще те закриляме”, казали на банкера, но бъди щедър към нашите принцове.
И банката давала, давала…като златната река на всички избрани кой каквото пожелае: високи лихви, комисионни, безлимитни кредитни карти, а на някои дори и …ДЯЛОВЕ.
Дошъл денят X: един от най-знатните принцове поискал много жълтици за една дълга тръба на Изток. „Нямам!, промълвил банкерcт.
„Отидоха в офшорни сметки, за медии, телевизии, цензурата на Бареков. Празна е касата”.
Тогава настъпил смут и паника, спокойствието и мира в царството били завинаги нарушени и започнала войната.
Принцовете от държавните царства с месеци чакали да си вземат жълтъците, та да се разплатят с поданиците.
Стратези и мъдреци убеждавали по седянки и студия как приказен фонд на Оман ще напълни касата отново с жълтици.
Партийните велможи пък се надвиквали месеци наред по темата ”КОЙ, КОЙ взе парите”. Някои сътворили декрети дори „Как да изкараме на светло крадците на КТБ”. Ковчежникът на цялото царство, който упорито мълчал дни наред, този път разпоредил проверка, а банкерът…. пък се скрил през девет планини в десета в очакване да намери пари от други царства и да покрие липсите.
Тази приказка за разлика от другите не завършва с девет дена яли, пили и се веселили, а има тъжен финал: стратезите и мъдреците, които чакали жълтиците да потекат от приказния фонд на Оман се оказали пълни измамници, а партийните велможи били принудени да врътнат ключа на банката.
Поданиците в царството, чийто чорбаджии се доверили на частната банка останали гладни и бедни и продължавали да питат КОЙ, КОЙ, КОЙ.
Месеци наред всичко се въртеше около въпроса КОЙ и модела „Пеевски”, но въпросителните сам ли е КОЙ не дават спокойствие и стават тема за размисъл, пораждат и различни версии. Задоволителен отговор така и не беше даден досега, а истината едва ли ще се разплете докрай.
Той не е КОЙ!, защити в пленарната зала депутатът от ДПС Йордан Цонев своя партньор в новия проектозакон за КТБ – Делян Пеевски.
Имаме подозрения, че сегашният директор на фонда за гарантиране на влоговете е свързан с един икономически кръг, който има свои представители в българския парламент.
Този кръг вече придобива депозити, дисконтирани на 50%, но водени от принципа да не обвиняваме, ще го направим, когато това стане факт.
Ще видите кой е искал фалита на КТБ и ще видите кой организира протестите. Моделът, както го наричаме „Кой“- трябва да го разплетем, зарече се Цонев.
Цяла седмица анализатори и финансисти загатваха, че фондът на Генералния държавен резерв на Султана на Оман няма нищо общо с Държавния омански фонд на султаната Оман!
Това са група офшорни фирми под названието „Фонд на генералния държавен резерв на Султаната на Оман“, почти всички от, които са български офшорни фирми с престъпни капитали, получени от контрабанда, наркотици, проституция, нелегален износ на оръжие, корупция и пари ограбени от държавни фирми в България.
Съмнителни са и австрийският фонд ЕПИК и фирмата „Джемкорп“, която е управлявана от Атанас Бостанджиев, представляващ до лятото руската „Външно-търговска банка“ (ВТБ) у нас, в която офшорна фирма има и руски капитали от същия произход.
Aко е вярно, че фондът, който ни пробутват за спасител на КТБ не е държавният фонд на Оман, а компания, регистрирана в офшорна зона, то всички видни финансисти, стратези и лаборанти, които ни убеждават как може чрез него да се спаси банката или са пълни глупаци или са абсолютни измамници.
Въпросът, който си задават мнозина днес е, чия собственост са тези неясни капитали, скрити зад Оманската офшорка и има ли тя връзка с „икономическия кръг“, за който говори Данчо Ментата. Когато стане въпрос за собственост на офшорка пределно е ясно, че процентите и 100% доказателства винаги остават неразкрити. Но ако прокуратурата разследва всичко под лупа, трябва да е наясно, че вече започнаха задкулисните покупко – продажби на активи и първите печеливши вече са налице, тези които изкупуват влоговете.
Ако необезпечените влогове са за 4 милиарда и ги продадат всичките, при 50% обезценка в нечий джобове ще влязат 2 милиарда печалба, с които могат да си купят банката обратно вече на безценица.
Колко Омански са оманските пари? Дали няма по султански „десятък” в дялове от собствеността на КТБ, свързан с български офшорни фирми и наши политици ?
Нашата приказка няма да е истинска, ако няма замесен принц или султан от далечна арабска страна.
Банката, в която до скоро отлежаваха голям дял от държавните пари е с 30 % оманска собственост. Не на някой европейски фонд или банка, ами на султана на Оман.
В надзорния й съвет и днес са двама оманци – Варит Мубарак Саид Ал Каруси и Файсал Амер Мохамед ал Риями.
Странното е, че капитали от Оман влизат в България чрез схема от свързани фирми от Холандия и такива от офшорни зони по Антилите. Сумите не са отпускани директно от дружеството майка, а от специално създадена за целта фирма посредник.
Операциите са извършвани две години преди Държавният общ резервен фонд на султана на Оман да купи 30 процента от Корпоративна търговска банка през 2009 година.
Дотогава днешните шефове на Надзорния съвет на КТБ Варит Мубарак Саид ал Каруси и Файсал Амер Мохамед ал Риями вече са налели стотици милиони евро в няколко фирми, които и до днес не са осъществили инвестиционните проекти, за които са създадени.
Въпреки, че не са от печелившите инвеститори те наливат 185 млн. евро за 30% собственост в КТБ.
Държавният омански фонд, който се оказа обикновена офшорка инвестира в мега-проекти, които накрая излизат кухи инвестиции, прави щедри дарения под крилото на управляващите правителства.
Има ли скрити дялове в тази офшорка, представена ни за Държавен фонд на султана на Оман?
Нека прокуратурата провери възможността „десятъка на султана” или комисионата от редици съмнителни сделки през годините да се окажат дялове в КТБ, в нечий политически джоб.
Да припомним кой докара „оманските” инвестиции в България
Най-големият лобист-политик на арабските капитали през годините винаги е бил Сергей Станишев. Днес лидерът на ПЕС е скрит зад оградата на Европейския парламент „видимо доволен“ от случващото се и упорито мълчи като комунист за бъдещето на финансовата институция.
Запознати казват, че Жоро Кастрола или ВИП бизнесмена Георги Крумов стои в основата на представянето на Оманския фонд пред министър-председателя, който по това време е Сергей Станишев. Георги Крумов е любимец на всяка власт.
Кралят на боклука бе обявен от бившия соц. лидер като „най-сериозния бизнесмен” у нас, а запознати твърдят, че е бил и „дясната ръка” на Станишев.
И днес евродепутатът води напълно безплатно Моника и многолюдното си семейство в хотела на Крумов в „Ястребец”в Боровец на ски.
А иначе Крумов се издига от продавач на сергия за дамски чоропогащи до милионер.
Оманската приказка от 1001 нощ започва в далечната 2004 година.Оманският фонд с неясни капитали купува една нива от 37 декара в кв. „Малинова долина“.
Там, където Соломон Анжел не успя да направи Града на мечтите, бизнес пратениците на султана смятаха да вдигнат ВИП селище с голям ислямски център. Проектът предизвика буря от недоволство в квартала и беше спрян временно, докато ДАНС провери произхода на парите.
Последва нова сделка: Оманският фонд изкупи доста акции на „Екуест инвестмънт Болканс“ . Инвестиционният фонд „Екуест“ е регистриран на Алтернативния инвестиционен пазар на Лондонската борса при занижени изисквания.
Компанията е с регистрация изцяло в офшорни зони – на о. Ман и на Британските Вирджински острови.
Имената на акционерите се пазят в тайна, макар че доскорошният съдружник Георги Крумов винаги се е опитвал да обясни, че произходът на стотиците милиони, инвестирани в България, е кристално чист и ясен.
До великия бизнесмен Жоро Кастрола са бившият министър на външните работи Соломон Паси и неуспелият кандидат за кмет на София Мартин Заимов. Заимов и брат му Михаил са съдружници на Георги Крумов в няколко компании.
След като оманците мощно влизат в „Екуест“ в борда на фирмата намират място Варит Ал-Каруси – изпълнителен директор на Оманския резервен фонд, и Фейсал Ал-Риями – директор по инвестициите във фонда на султаната, сега съдружници и в КТБ.
С покупката на „Екуест“ султанът на Оман, който се оказа обикновена офшорка с един удар се сдобива с още куп атрактивни обекти и проекти у нас.
По пътя край аерогарата блести билдингът на „Авто юнион център“. Красивата сграда и нейният собственик – „Авто юнион“, са част от групировката „Екуест“. „Авто юнион“ обединява вносители на Fiat, Lancia, Alfa Romeo, Maserati, Mazda, Opel и Chevrolet , на моторите Piaggio, Vespa и Gilera, рентакар компанията Avis, дистрибутора на маслата Castrol и BP и др. автофирми.
До скъпоценните инвеститори освен правителството на Станишев е неизменно и ДПС. Те са в топла връзка с хората, които представляват Оманския фонд у нас.
Султанският фонд се оказва най-големият инвеститор по време на криза при правителството на Станишев. В портфейла на арабските инвеститори влизат над 20 проекта в различни сфери на бизнеса – от банки и имоти, през туризъм и търговия чак до софийския боклук.
След като Столичната община прекрати договорите за чистота на „Новера“ (дъщерна фирма на „Екуест“, в която Султанатът Оман притежава индиректно 32.27%), в българската преса се появиха не особено ласкави квалификации за султан Кабус бин Саид. „Султанът на Оман е новият Вълк“, гласеше едно от заглавията.
Тогава икономисти и анализатори трескаво питаха: Защо точно Оман? Защо точно тук?
А Станишев с неприкрита гордост обясняваше, че фондът има богата история, създаден е през 1980 г, че в него постъпват 15% от годишните приходи на страната от продажба на нефт и газ.
Идеята е те да се инвестират в други сектори, които след изчерпването на находищата ще носят доходи на арабската държава и на България.
Оманският фонд се оказа обикновен къорфишек, една офшорка с неясни капитали, за която в публичното виртуално пространство почти няма информация какво управляват, в какъв размер е кредитния им портфейл, защо пръскат пари шейховете в кухи инвестиции като „Супер Боровец”, който и днес си остава обект на хартия.
Как така с една единствена сделка фондът се оказа собственик на повече от дузина компании и проекти в България, чиято стойност преди кризата се оценяваше на 450 млн. евро.
В момента активите на фонда в България са поевтинели над два пъти, но въпреки това той продължава да е един от големите собственици на имоти, дори и банка, за която с лека ръка хвърлиха 185 млн.
Историята показва, че навлизането на омански капитали в българската икономика е било договорено от Симеон Сакскобурготски.
За инвестицията им в Корпоративна търговска банка обаче основна заслуга имат Сергей Станишев и ДПС.
Знаели ли са ДПС, какви капитали се крият зад щедрия Омански фонд или са научили постфактум остава загадка и днес и въпрос, на който службите за финансово разузнаване са длъжни да отговорят.
Едно е ясно и категорично, арабските инвестиции получават развитие чрез „любимия“ бизнесмен на Станишев Георги Крумов.
Именно олигархът насочва неясните капитали в различни проекти в България с мощната подкрепа и рамото на правителството на Станишев тогава.
Запознати твърдят, че лобистките интереси на социалиста Сергей Станишев, който тогава е бил и премиер са овъзмездени пребогато с добре прикрити дялове от фирми, дружества, говори се и за дял в банката.
Под премиерското му рамо и опека „арабските” апетити нарастват неимоверно.
Интересът на уж оманският фонд вече е фокусиран към проекти от ранга на АЕЦ „Белене“ и нефтопровода Бургас – Александруполис, изграждане на терминал за втечнен газ и на няколко газови електроцентрали.
През октомври консулът Денчев и Феим Чаушев са рамо до рамо с премиера Станишев на тържествената „първа копка“ на проекта „Супер Боровец“. След проекта на хартия оглеждат и Кремиковци, заводите за изкуствени торове Девня.
Ще напомним, че Станишев ги определи да му построят бизнес център на мечтите, в който да са и част от държавните ведомства.
Новото сити щеше да струва милиарди, а архитектът, който беше определен да проектира за ирония на съдбата беше брат му Григорий.
Братствата винаги са били висш етап на бизнеса – от братя Велчеви, през Диневи и Станишеви за всеки има процент.
Планове, инвестиции, лобистки интереси, а в последствие се разбира, че не султанът хвърля милиарди с дъх на петрол, а една офшорка като за световно в държавицата ни по време на криза.
Кой стои зад собствеността 30 % едва ли някога наистина ще разберем.
Да не се окаже на финала, че „КОЙ”, събрал хиляди по площадите има чадър и началник, който е и скрит собственик на проценти от банката.
Ако версията, която се разпространява с космическа скорост се окаже вярна, то тогава въпреки недоверието може да приемем за истини и думите на депутата Йордан Цонев „Той не е Кой”.
След като гръмна скандала с КТБ Станишев се скри в Страсбург и остави жанвиденовистите Атанас Мерджанов и Румен Гечев да спасяват пред медиите КТБ. Единствените думи на бившия соц. лидер за закъсалата банка са : „БНБ постъпи правилно в казуса с КТБ“. Няма да уточняваме правилно за кого и в чий интерес е действала най-висшата финансова институция.
Сергей Станишев и съпругата му Моника винаги са „много близки“ до Делян Пеевски и КТБ.
При управлението на тройната коалиция лично кабинетът на министър-председателя тогава Сергей Станишев се грижеше за бизнес интересите на Ирена Кръстева, а Моника се водеше посредник по оста Доган -Станишев години наред.
Днес може да се окаже, че те не са били обикновени посредници, а просто са се грижели за собствеността си.
За милионите на Станишеви и държавни поръчки, европроекти са писани десетки страници, но е време финансовото разузнаване и ДАНС да обърнат внимание на скритите дялове.
Каква е ролята на Станишеви?
Може би, на гара разпределителна като собственици на скрити проценти в някаква офшорка, скрита зад султана на Оман или на обикновени комисионери.
Да не се окажат всички приказки на вече стария лидер на БСП за социална справедливост, грижа за бедните и съпричастие и грижа ”али-бали”, а фамилията – една от най-богатите в Европа.
Ако пък ДАНС, прокуратура и всички финансови разузнавания се чудят откъде да почнат (съмняваме се в намеренията им) и искат докрай да разочплят КОЙ стои зад оманската офшорка, КОЙ е икономическият кръг с депутати в парламента, които чрез цесии купуват на 50 % депозити на килограм от КТБ, даваме им жокер: в анализите си проверете и някои фирми за бързи кредити на приближените до фамилия Станишеви бизнесмени.
Може да се окаже, че поредната перачница на пари или изворът на благоденствието за хиляди бедни с 400 % лихва идва пак от някоя офшорка с неясни капитали.
faktor.bg
