Човек не може да остане безчувствен, наблюдавайки спасителните операции в Турция. Всеки от нас съпреживява всеки спасен живот и скърби за погубените човешки души.
Но не мога да се въздържа и да не коментирам някои факти, които ми избождат очите, от професионална гледна точка. Освен това виждам, че и медиите започват да се отърсват от емоциите и повдигат все повече и повече темата. Темата за сеизмичната устойчивост на сградите.
В приятелския си лист имам немалко колеги конструктори, кой от кой с по-голям опит и експертиза, така че ще се радвам да се включат в коментарите и да направим един своеобразен професионален форум, без никакви политически нюанси. Вярвам, че такава дискусия ще бъде полезна и за журналистите, които са в приятелския ми лист /а и не само те/ и ще им помогне при бъдещи интервюта, така че да не изпадат в неловки ситуации, и да не са налага да питат на коя страна падат сградите.
Ще коментирам една снимка, която прави силно впечатление и която, макар и грубо да звучи е като енциклопедия за нас конструкторите.
Много често ние самите, си задаваме въпроса дали моделите с които работим са ефективни. Доколко изчисленията, които правим са коректни и доколко сработват, особено в ситуация на земетръс? Наистина ли помагат завишените количества бетон и най-вече армировка в конструкциите, които проектираме? Защото ние просто прилагаме нормите, създадени от учените и тесните експерти в академични условия. Дори и да са преминали през експериментални тестове, моделите на сградите си остават идеализирани, с краен брой итерации. А земетръсът е хазарт. Което казано на разбираем език означава, че колкото и да се опитваме да предвиждаме, не можем да предвидим всички възможни ситуации. Но това не бива да плаши хората. И точно тази е причината на настоящата публикация. Да покажем на хората, че могат и трябва да разчитат на нас.
Всички знаем, че животът е най-добрият учител и понякога за съжаление се научаваме по трудния и болезнен начин. И въпреки болката, смятам, че настоящата ситуация може да бъде в полза на учените, които могат да усъвършенстват познанията си и да помогнат за по-лесно преодоляване на бъдещи подобни бедствия.
Дори и на непрофесионално око, прави впечатление, че някои от сградите са напълно разрушени, буквално сринати със земята, а други са полуразрушени или са запазили целостта си, оставайки като острови сред цялата разруха. Причината за тази гледка е повече от ясна. И тя се вижда с просто око. Сградите, които са обрамчени със стоманобетонни елементи са останали на местата си, макар и с известни разрушения, но оставяйки шанс на хората да се евакуират и да запазят живота и здравето си. От близкия кадър на разрушената сграда ясно се виждат две неща, поне от снимката, въпреки че не е коректно да се правят генерални заключение от една снимка с недостатъчно добро качество и детайл.
Първо. Ясно се вижда, че НЕНОСЕЩИ стени НЯМА! Казвам го за всички, които много често ме питат – ама аз може ли да се бутна тука една стеничка, да си разширя малко хола? Тя не е носеща, от четворки е. Е, приятели, надявам се че повече няма да задавате такива въпроси. От снимката ясно се вижда, че едната от фасадните стени е дисипирала /погълнала/ част от енергията, разрушила се е, но е помогнала на сградата да остане „на крака“. Не, със сигурност тази стена не е спасителния пояс, не тя е дала решителния отпор на стихията, но е помогнала. Без нея, и без другите „неносещи“ стени, вероятността да падне сградата е много голяма.
Второ. Не е много ясно, но от снимката може да се предположи, че първият етаж е „смачкан“. Без да претендирам за меродавност, мога да обосновано да предположа, че това се дължи на недостатъчна армировка в колоните на първия етаж. И то най-вече напречна армировка, стремена. Казано на разбираем език, някой, проектант или строител, или и двамата, е спестил биглите в колоните, което е създало условия за загуба на устойчивост и разрушаването им.
Спомням си какво казваше в лекциите си проф. Милев, лека му пръст. След дълги обяснения, изчисления, анализи, накрая казваше простичко – абе и да поставите стремената през 10 см по цялата дължина на колоната, няма да сгрешите. Така правят в Япония. Ние разбира се споглеждахме и си казвахме – ако го направим, то повече никой инвеститор няма да ни потърси, никой майстор няма да иска да работи наши проекти. Но, в крайна сметка животът ни показва, че професорът не е бил далеч от истината.
Тъй като не познавам турските норми, не мога да твърдя със 100% сигурност, че не са спазени в случая. Възможно е просто да са такива правилата. Спомняме си, че преди предишното голямо земетресение в Турция през 1999 година, сградите не се оразмеряваха на земетръс. Така беше в България преди 1987. Преди да ни сполети земетресението в Стражица. Зимата на 1986-та година. Тогава държавата предприе драстични мерки и задължи проектантите да оразмеряват сградите и на земетръсни въздействия.
Но да се върнем към полу-оцелялата сграда в Турция. Какви са изводите? Изводите са, че стоманобетонните елементи са помогнали! Независимо как, в какви обеми и с каква армировка, наличието на колони и пояси е запазило сградата въпреки високия магнитут. И най-вероятно сринатите със земята сгради от снимката са строени преди 1999 година.
Сега тук следва логичният въпрос, който много журналисти задават. Доколко са устойчиви сградите в България?
Краткият отговор е – достатъчно! Разбира се, никой не може да даде 100% гаранция за нищо, но черпейки житейски опит, с достатъчна степен на вероятност можем да кажем, че не бива да се притесняваме. И ще се обоснова защо.
Първо, както казах, след 1987 година, в България сградите се проектират и срещу земетръс. Предвиждат се повече стоманобетонни елементи, които да противодействат на земетръсното ускорение. А, че това помага беше доказано от анализа по-горе.
Нещо повече, през последните години, все повече сгради се проектират съгласно европейските норми, които смея да твърдя, че са в пъти по-добри от старите съветски норми, по които проектирахме доскоро. Европейските норми са базирани на много повече научни разработки, базирани са на множество експерименти и много по-лесно се моделират чрез съвременните компютърни програми. С две думи – колкото е по-нова сградата, толкова е по-сигурна!
Разбира се, много хора живеят в сгради строени преди 1987 година. И всички те сега се питат – ами ние?
Лично аз смятам, че те също нямат основания за притеснения. И ще се аргументирам защо. Разбира се, тук колегите ми могат да ме опонират, защото всички знаем, че консенсус в науката няма. Консенсусът е политически термин, а тук става въпрос за чиста наука.
Защото!
Първо. Еднофамилните, нискоетажни сгради, навремето се изпълняваха основно със плътни единични тухли. Просто защото тухли четворки нямаше на пазара. Те навлязоха много по-късно. А тези сгради са достатъчно устойчиви на хоризонтални въздействия, какъвто е земетръсът. Защото самите стени изпълняват функции на противоземетръсни шайби, особено ако към свързващия разтвор се добави и малко цимент. Което беше често срещана практика. Това е причината старите сгради, градени с единични тухли, въпреки липсата на колони и греди да са толкова здрави и да се устояли на капризите на времето. Така че приятели, ако сградата ви е строена по този начин, нямате основание да не спите спокойно. Това разбира се, не ни освобождава от задължението да бъдем бдителни и да изпълняваме всички инструкции, ако се стигне до такава ситуация. Но това важи за всички сгради – независимо кога са строени.
Второ. Многоетажните панелки. Често чуваме, че срокът на годност им бил изтекъл. Честно казано за мен това е несериозно. Стоманобетонът е толкова здрав и силен материал, че ако се поддържа по подходящ начин може да издържи много по-дълго от живота, който му предписват някои експерти. Освен това, тези сгради са дело на социалистическия труд. Казвам го в добрия смисъл. Защото в социализмът никой не пестеше нищо. С изключение на майстора, началника му и неговия началник. Презумпцията беше, че благата бяха общи и колкото е повече, толкова е повече. В този ред на мисли, смятам, че дори и неволно, сградите са били до голяма степен осигурени на земетръс, просто защото са били преоразмерени. Сиреч – влагало се е много повече бетон и желязо отколкото се е изисквало по онова време. Вероятно не са влагани на точното място и с подходящите количества, но все пак ги има. А това, очевидно помага, стига да не прави сградата прекалено тежка разбира се. Но за това се грижеха майстора, неговия началник и началника на началника. Както сами виждате, Слава на Бог, все още паднал блок няма. Няма и да има – според мен, особено ако се санират и поддържат.
Трето. Преди панелките и единичните тухли, все още живи има и кирпичени сгради. Малко останаха, но ги има. Смея да твърдя, че те пък са най-устойчиви на земетръс. Защото са леки и защото са меки. Най-общо казано. 
Много често, когато някой майстор или инвеститор се заяде с проекта ми и каже – Еее, гледай сега колко много желязо си сложил тука, а пък на еди коя си къща е по-малко и не е паднала. Тогава аз отговарям така – Ти знаеш ли, че аз пък съм живял 30 години в къща, в която нямаше 1 килограм желязо? И това не е художествена измислица, а самата истина. Аз съм роден и отгледан, до 30-тата си годишнина в кирпичена къща. Строена от дядо ми /лека му пръст/, тогава когато баща, мир на праха му, ми е бил дете. Т. е. някъде около 50-та година. Ако не я бяхме съборили през 2015-та година, къщата щеше да си стои и до ден днешен. Здрава и непокътната.
С две думи – примерите с по-малкото желязо в съседните къщи не са коректни. Просто не се знае как и при какви условия са изчислявани.
Идеята на цялото това писане е да ни се доверявате повече. Доверявайте ни се и не се сърдете, ако видите, че някое желязо настърча повече от другите, или ви изглежда по-дебело от това, което усетът ви подсказва. Всичко това се прави с цел да защитим живота и здравето на вас и на вашето семейство. По-добре вложете 10-15% повече разходи в сградата си, отколкото цял живот да треперите и да бъдете на нокти. Това е моят съвет и генералния извод от цялата публикация.
А колеги инженери, към вас една непоискана препоръка.
Ако някой журналист все пак ви пита на коя страна пада сградата, за да избегнете неловка ситуация отговорете с въпрос – от коя страна се рита топката?
Бог да пази всички нас и да не се налага да изпитваме устойчивостта на сградите ни.
Бъдете здрави и съпричастни с трагедията връхлетяла съседите ни. Кой с каквото може!
Инж. Младен Шишков, бивш депутат от ГЕРБ, коментар във фейсбук
