Какво постигнахте? Докъде стигнахте?

България все още не се намира на самата граница на пропадането, но много бързо я приближава. Осуетяването на възможността за намиране на изход от пълното противопоставяне между двете най-големи парламентарни сили оставя на наше разположение няколко не особено благоприятни варианта за действие.

Единият от тях е „план Б“ за формиране на някакъв тип мнозинство между ГЕРБ, ДПС и БСП за целите на краткосрочно, най-вероятно експертно управление, с много тясна политическа база поради големите политически различия между подкрепящите го формации.

Другият възможен вариант е създаване на аналогичен на първия вариант кабинет с третия мандат – след предизвестен провал на втория. Шансовете за това са по-малки отколкото с мандата на ГЕРБ, включително и заради това, че самият избор на мандатоносител е в ръцете на Румен Радев, чийто политически дневен ред е по-различен от този на парламентарните сили. Поради което стигаме и до третия вариант – продължаващо служебно управление под президентски контрол.

В този случай ние имаме не просто „още от същото“ в управлението на страната. Служебното управление, отдавна излязло от конституционната хипотеза за техническо правителство с мисия за организиране на избори и текущо управление на страната, при настоящите обстоятелства се превръща от алтернативна визия в алтернативен политически модел, търсещ своя легитимация посредством кризата на парламентаризма.

Този модел – наричан най-често „президентска република“ може да бъде осъществен чрез решенията на едно Велико НС, свикано в условията на пълна политическа блокада. Алтернативата на президентския режим е процес на властова узурпация от страна на авторитарна политическа сила, нарастваща в геометрична прогресия в поредица от парламентарни избори, последвани от „абортирани“ парламентарни мандати. И в двата случая – концентрация на президентска власт или хегемонен авторитарен проект (от типа на Възраждане), парламентарната демокрация в България престава да съществува.

Актьорите на политическата сцена не са толкова глупави, та да не забелязват в каква посока се движи политическата криза. Те просто имат свои собствени дневни редове, силен инат и тесногръдие, както и силна натрупана ненавист един към друг, която са предали и на избирателите си. Затова те не са в състояние да действат по логиката на здравия разум. Да направят компромис за тях е самоубийство – за предпочитане е да се самоубият заедно с омразните си противници, отколкото да поемат риска да се провалят сами. Затова стигнахме дотук – принудените разговори между ГЕРБ и ППДБ да бъдат абортирани след две седмици надежда за оттласкване от дъното.

Поведението на ППДБ е всяко друго, но не и политическо. Когато влезеш в демократичната политическа игра, ти по правило приемаш условията на тази игра. Парламентарната демокрация е процес на договорено управление посредством инструментите както на съперничеството, така и на сътрудничеството.

Съперничеството е първият аспект на парламентарната игра, чрез който гласоподавателите се ориентират в алтернативните предложения за политическо управление и подкрепят едно от тях за сметка на останалите. Оттук нататък лидерите – политическите посредници – трябва да комбинират усилията си за да изградят поредната национална администрация около жизнен компромис между доскоро състезавалите се политически платформи.

Партиите са различни, но националният интерес е един. Политическият процес трябва да обслужва в крайна сметка националния интерес – а не хегемонията на нечии частни интереси, дори и те да са получили пълно мнозинство. Което не е нашия случай.

ППДБ за пореден път проявяват нарцистичен паразитизъм като отказват да изиграят своята част от цялостната парламентарно политическа „игра“. Самоограничението – „Ние няма да влезем в управленска формула с ГЕРБ“ – е арогантна самозаблуда. Самият факт на участие в демократичен парламентарен процес е участие в съвместна управленска формула – на този етап на парламентарно равнище.

Каква е принципната разлика дали това участие ще бъде възпроизведено на ниво изпълнителна власт или не?

Ако съперничеството с ГЕРБ е абсолютно – а не в рамката на демократичен парламентарен процес – взимайте пушките и сабите и излизайте на революция срещу ГЕРБ! Всъщност, вие го направихте преди три години – слава Богу, без пушки и саби, но чрез предимно мирна революция.

Какво постигнахте? Докъде стигнахте? Какви поуки си извадихте?

ППДБ бяха седем месеца на власт и паднаха от власт. Паднаха по правилата на парламентарната демокрация – изгубиха подкрепа и парламентарно мнозинство. Защо?

Може би защото техни коалиционни партньори се оказаха фракции, с които имат твърде малко общо – във всеки случай по-малко общо, отколкото с тези, които считат за свои основни врагове, преди всичко ГЕРБ. „Изчегъртването“ на ГЕРБ или на когото и да било се оказа възможно за президента Радев, който получи цялата власт, но не и за „партиите на промяната“, които получиха част от властта – недостатъчна нейна част.

И каква е равносметката – ако ППДБ не успяха да реализират своята програма максимум в условията на най-голямата подкрепа, която успяха да получат в 47 НС, какъв е шансът да я реализират в процеса на непрекъснато намаляваща обществена подкрепа и политическо представителство оттогава насам? Тенденцията е очевидна – надолу. О-о, това е временно? И за колко време? Защо тези, чиито гласове вече изгубихте биха се върнали при вас, след като с лека ръка отказвате да оползотворите политически гласовете на тези, които все още са при вас?

Ако ППДБ не успяха да „изчегъртат“ ГЕРБ и всички останали, които за тях са символ на неприемливото статукво, единственият им шанс да го променят е чрез сътрудничество и взимане на надмощие в самия процес на политическо партньорство. Щом не става със съперничество – единственият друг начин е със сътрудничество.

След като не става с революция – няма друга опция освен еволюцията. Тук логиката е неумолима. Тя може да бъде затъмнявана от нарцсизъм, от гняв, от ненавист, от илюзии, но не може да бъде отменена. Влезте в процеса, договорете максиимално изгодна за самите себе си формула на сътрудничество. Или напуснете демократичната сцена – преди избирателите ви да са ви напуснали!

ГЕРБ също преиграва със своето задоволство, че се е завърнала легитимно на сцената на деморатчното управление. Коментарите на ББ и неговите колеги за арогантното предложение на ППДБ за „кабинет с втория мандат“ се завърнаха по тон и патос към предзборната кампания, в която и от двете страни летяха най-яростни квалификации.

На ГЕРБ му прилича да запази приличие и спокойствие. Най-малото защото има да изплаща тежка „карма“. ГЕРБ превърна българската политическа система в перпетуум мобиле за своята власт през периода между 2009 и 2020 г. В де факто съюз с олигархичната пирамида на ДПС ГЕРБ се превърна в хегемонна партия, при чието управление не можеше да възникне самостойна и равноправна алтернатива. Това бе едната от основните причини за протеста от лятото на 2020 г.

За да плати своята „карма“, ГЕРБ днес трябва да проявява многократно по-голямо търпение, разум и добронамереност, отколкото можем да очакваме от неговите съперници. Всякаква идея или стремеж към реванш заради „изчегъртването“ трябва да бъдат изоставени. В крайна сметка важното е не кой си, нито как изглеждаш – важното е дали ще си свършиш работата.

На времето Дън Сяопин бе казал – „Не е важно дали котката е бяла или черна, важното е да лови мишки“. Ако за пети пореден път партиите в българския парламент не успеят да свършат работата, за която са избрани, всички те ще се окажат ненужни. Тогава – горко на всички ни!