Какво крие Петков за срещите си с Ковачевски и Пендаровски?

Злополучните визити на премиера Кирил Петков в Брюксел и Мюнхен не просто отвориха нови скандали с адрес България, унизиха България, като я наредиха след Руанда (поне в борбата с корупцията, слава богу, не и с масовия геноцид в африканската държава), а изолираха страната ни от цивилизационните ценности на днешна Европа. Отвори такава пропаст, която с години ще трябва да се затрупва.

Пируетите на Петков, изрязването на политически лидер на съседна Северна Македония от обща снимка, снимането с един африкански диктатор и масов убиец заляха свободните български медии и социалните мрежи. Но не това е главното. Нека прескочим смешното, което вече е трагично.

Главното е онова, което старателно скри пресцентърът на Министерски съвет като нашироко разтръби никому ненужната и позоряща среща с руандийския президент, са именно важните разговори в Мюнхен по темата Северна Македония.

Нито ред за тях. Нито една снимка от тях. Защо?

Какво е говорил премиерът Кирил Петков със Стево Пендаровски, президент на Северна Македония?

Защо премиерът Кирил Петков изряза Димитър Ковачевски, премиер на Северна Македония, от обща снимка с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, втория човек в Белия дом?

Какво крие кабинетът „Петков“ от българския народ?

Гузен ли е Петков за онова, което е говорил на тези срещи и каква българска позиция е отстоял?

Има ли кабинетът „Петков“ ясна позиция по членството на Северна Македония и Албания в ЕС? Извън приказките и усмивките?

Продължава ли кабинетът „Петков“ грешките на предишните управляващи по темата Северна Македония?

Според мен, отговорът е ДА.

Но НЕ е въпросът в този отговор, а КАКВА да е позицията на България, как България да си върне водещата роля в процеса за присъединяване на т.нар. Западни Балкани към ЕС? Може ли да го стори? Имаме ли национална позиция за това? Каква да е тя?

И най-вече – имаме ли политик/ци, които да начертаят такава обща визия на България и Северна Македония, която ще разсече гордиевия възел на история, памет, език, култура?

Нямаме. Разбира се, че нямаме политици от калибъра на Стефан Стамболов, които да издигнат една бедна страна в челото на Европа. И това не опира само до енергиен ресурс, диверсификации и ориентации, а до енергията на един нов план за Западните Балкани.

Как да си върне България лидерската позиция в региона без да ощети съседите си, а напротив – като предложи общи ценности, общи стремления, общи постижения, падане на границите – и символични, и физически?

Очаквайте отговорът ДНЕС.