Дали причината за настоящата криза в България се дължи на колективната глупост на малката клика, която в момента е начело на БСП и ДПС, на прекаляването на схемаджиите в техните схеми, или пък се е намесила неумолимата ръка на възмездието, няма особено значение. Назначаването и последващото оттегляне на Делян Пеевски от ръководството на ДАНС отварят пред страната уникална възможност. Тя няма нищо общо с предизвикването на предсрочни избори или дори смяна на властта. Изборът на Пеевски оголи отдавна известните процеси на олигархизация на България, направи ги болезнено грозни и нетърпящи да останат нерешени. Без да бъде намерен начин за тяхното премахване, колкото и избори да имаме оттук насетне, те едва ли е променят нещо повече от лицата в парламента.
Наглед това няма как да стане, защото политическата класа изглежда неадекватна, потънала в отчаяни опити да се задържи на повърхността, а алтернатива отникъде не идва.
Това обаче не е така. Днешните протести са различни от всички тези, които сме виждали досега. Те нямат нищо общо с броженията от 1997 г., когато в разгара на хиперинфлацията целта беше ясна – сваляне на БСП от власт и даване кредит на доверие на СДС. Нямат и много общо и с февруарските протести, започнали по чисто битови причини и прераснали в антиправителствени митинги.
Новото в тези протести е, че хората на улицата са задминали с няколко обиколки политиците в разбирането си как трябва да се управлява страната. Ако перифразираме човека, с чието име този
вестник има доста общо – Карл Маркс, сега обществените сили са влезли в конфликт с установилите се политически отношения. Това по Маркс води до революция. В България може би бихме се задоволили с промяна. Откъде обаче да дойде тя?
Да започнем от последните симптоми
Целият процес на коалиционно изграждане между БСП и ДПС изглежда сякаш водени против всякаква логика. Поредицата назначения – започнали в началото на миналата седмица с неуспелия министър на Калин Тихолов на инвестиционното планиране, кулминирали с назначението на Делян Пеевски като шеф на ДАНС и продължили тази седмица със заместник-министъра на вътрешни
те работи Иван Иванов, сякаш целят да се провали управлението. „Искат да паднат от власт“, първосигнално заключи и бившият премиер Бойко Борисов. Модерният Жозеф Фуше обаче няма как да не възкликне, „другари, това е по-лошо от престъпление, това е глупост“. Или пък да си мисли, че има някаква конспирация на злите сили и интернет лумпените.
Проблемът с тези назначения обаче е, че те не са резултат от грешка или глупост, а че следват желязна логика. Ако следите изказванията на Сергей Станишев и близкия му PR и политологичен кръг, няма как да не сте забелязали, че загубата на изборите през 2009 г. рядко се обясняваше с недоволството на хората. Точно както ГЕРБ в първите месеци на годината навсякъде виждаше дългия пръст на Москва вместо нараненото достойнство на хората. За управляващия кръг в БСП провалът от 2009 г. е заради недостатъчно агресивен PR и неуспеха да бъдат овладени службите.
Затова и сега първите действия на кабинета „Орешарски“ не са насочени към представяне на дългосрочни политики, а по-скоро към наследени от предходните кабинети стъпки, каквито са опитите за реформи в енергийния сектор. Истинската енергия на управляващата коалиция е насочена към овладяване на службите, като междувременно бъде впрегната мощта на медиите около Ирена Кръстева, майката на Делян Пеевски. Само там БСП и ДПС имаха ясен план за действие, който явно е започнал да се осъществява няколко месеца преди изборите. Тогава медиите около Пеевски и Корпоративна търговска банка са решили, че е време да сменят приносителя си. Ето защо Сергей Станишев все още не може да разбере, че това е не само фатална грешка, а опит за сриване на малкото останало демокрация в България. Проблемът за лидера на БСП се оказа не закрепостяването на симбиозата между политиката и КТБ, а… в обществото. „Това, което подценихме, аз в това число, това е степента на обществено възприятие“, каза в bTV Станишев два дни след назначението на Пеевски.
Проблемът на властта не са лошите назначения, а тоталното откъсване от реалността. Хората искат да не ги обиждат с явно неподходящи назначения, правителството отговаря с увеличена помощ за първокласниците; протестиращите искат прозрачност, кабинетът отвръща с 5% понижение на цените на електроенергията (но не и с прекратяването на източването на енергийните дружества от близките му лобита). „Най-много ме провокира обаче наглостта на управляващите. Кабинетът „Орешарски“ дойде с един основен ангажимент – да възстанови държавността и вярата на гражданите в публичните институции. Още в първите дни от управлението си обаче той показа, че изобщо няма такива намерения и че основен приоритет му е да защитава тесни корпоративни интереси. Няма как също така да възстановиш гражданското доверие, когато вземаш важни решения „на тъмно“, „под масата“ чрез скрити договорки“, казва Мирослав Джоканов, по-известен като човека с тъпана на протестите.
Автор: Илин Станев,
В. Капитал
