Като учител с 30 годишен опит, аз не виждам основание за промяна“ – тази реплика и до ден днешен се чува при коментари на учители от Полша за бъдещето на образованието им.
А ето и репликата, която използват над 6000 български педагози, които трябва да отидат на преквалификация: „Не искам, аз съм пред пенсия и няма за кога“. Въпросните педагози са над 8 на сто от всички преподаватели у нас.
До ден днешен в предизборни кампании в Полша се говори за връщане на традиционното образование, но в същото време се контраатакува с данните от международното изследване за грамотност PISA, в което страната е на 6-та позиция.
У нас заради избори никога не остава време за приемането на решителна образователна реформа и България продължава да е на последните места в същата класация.
Защо да се сравняваме с Полша?
Защото само до неотдавна – до 2000 г., в тази страна има почти едно към едно българската система в училищата, трагични резултати в обучението, ниско качество на усвоените знания, висок процент на отпадащи ученици и т.н.
Преди дни в София бе проф. Збигнев Марисянк от Варшавския университет, който е най-успешният им зам.-министър на образованието.
В резултат на неговите усилия реформата в Полша вече е като настолна книга за успех за Европейската комисия и Световната банка.
Опитът бе споделен сред експерти в София и предизвика лавина от коментари и истинско брожение.
До 2000 г. обучението в основното училище в Полша е 8 години.
Едва половината от учениците продължават да учат в гимназия или техникум.
Във ВУЗ отиват минимален процент от завършилите, защото не могат да издържат изпитите.
На матурите оцеляват 95%, но на входния конкурс за университет минават само 20 на сто от кандидатите (те са само 7% от среднистите).
През 2000 г. се провежда PISA по четене и полските ученици постигат резултат от 479 точки.
Първата държава в класацията е Финландия с 546, а България получава 430. Това е достатъчен аргумент за започване на голяма реформа и на следващите международни тестове резултатът е забележителен.
По четене през 2009 г. точките на поляците са вече 500, а през 2012 г. – 518.
По математика скачат съответно от 495 на 518, а по наука – от 508 на 526. През цялото това време ние си стоим на дъното.
Каква е полската реформа?
Структурата
Основното образование става до 9-и клас, както е и в повечето страни в Европа. (В България предложенията са то да е до 7-и клас.) Засилва се общообразователната подготовка.
Закриват се 14 000 основни училища и се правят прогимназии с продължителност 3 години.
Създава се нов вид профилирано средно училище, в което има общоопрофилирана подготовка и професионални курсове.
Любимото на почти всички директори у нас – СОУ, в което държиш деца от 6 до 20 години, не съществува никъде.
Въвеждат се три външни оценявания: в края на началното училище (6-ти клас), което е само за информация; следващото е в 9-ти клас, за да избере ученикът къде да продължи в гимназията; и накрая са пет матури за средно образование, които са и вход за вуз.
Учителите
Едно от най-големите препятствия за промените е реакцията на учителите.
Още повече, че в Полша има много силни синдикати, а се предвижда закриване на хиляди училища.
Но се оказва, че педагозите са “за” промените и искат да преподават в по-престижните прогимназии. Реално няма съкращения. Държавата разрешава на различни организации или населени места да откриват свои училища (в тях учат не повече от 2% от децата), в които също се наемат педагози.
Учебната програма
Първоначално държавата дава възможност на училищата сами да правят учебните си планове.
Но настава пълна каша – до там, че учителите в гимназиите не могат да обучават никого, защото в едни училища се е преподавал само минимумът, в други нивото е изключително високо. Не проработва и идеята учителите сами да пишат програмите – повечето не искат.
След 2007 г. се въвежда нова национална програма, която подробно описва по кой предмет какво трябва да се знае.
Учителят получава свободата да не попълва годишно разпределение и да отмятат в него преподадения материал (нещо, на което българският му колега много държи).
Полският педагог работи според нивото на класа си.
Например, ако децата имат затруднения в първи клас – новите знания са само 40% , останалото са упражнения.
На следващата година те стават 50% и така до края на 6-и клас нивото на класа е изравнено с това, което изисква държавата да се знае и което проверява с външен изпит.
Учебниците
Дава се пълна свобода за броя учебници и пазарът пощурява – появяват се 900 издатели! Но за кратко.
В момента са само 30, продават се на ниски цени висококачествени продукти.
Учебникът върви с куп безплатни помагала, за да бъде атрактивен.
Материалът се поднася така, че на децата да им е интересно. В резултат отпадналите ученици са само 5 на сто – най-ниският процент в Европа.
Университетите
Висшите училища също са принудени да се реформират заради промененото средно образование. Първоначално те изпадат в криза, защото в лекционните зали започват да идват не най-добрите студенти, а всички. Полша дава пълна автономия на вузовете си, но им налага сериозен контрол на качеството. Всякаква нова програма може да се открие, само ако бъде доказано, че тя работи. Деканите всяка година защитават специалности, а комисията по акредитация оценява качеството на всеки вуз. Ако някъде има проблем, министърът на образованието е задължен да закрие неработещата програма.
Изводите
Реформата в образованието е индикаторът, че Полша е приключила с комунизма и е в демокрацията, казва проф. Марсиняк. Вече няма проблем да се намерят квалифицирани кадри не само за полския пазар на труда, а и за световния. Ето и съветите му за България:
„Образователна реформа се прави на големи стъпки, а не на малки. В противен случай има опасност да стане обратима. Традицията има свое гравитационно поле и често те връща назад. България няма време за губене. Не може да си позволите децата ви да изостават на дъното на развитите страни. Вашите деца не са по-глупави от връстниците си в другите държави. България е достатъчно компактна и нужните реформи зависят от достатъчно малко хора“.
Не всичко в реформата в Полша е било гладко и в момента също има проблеми. Не всяко от решенията там е валидно за условията в България. Въпросът е, че са взети реални мерки и не се работи на парче като у нас.
Труд
