Конституционният съд взе решение, с което върна Делян Пеевски в парламента. За съжаление, по този начин създаде много опасен прецедент и буквално постави българската държавност в голям риск.
За съжаление, управляващата коалиция не разбира (или не ѝ дреме особено) за риска, на който подлага българската държава и българското общество.
Например, ако си счупите ръката, какво правите? – Слагате шина или гипс, които да поемат механичното натоварване на костта, докато заздравее.
В демокрацииите стабилността на държавата се гарантира от това, че чрез поемането на политическа отговорност се сменят управляващите.
Тоест управляващите са бушона, който трябва да гръмне, за да запазим държавата.
По този начин пазим държавата, а политическите сили, след като изконсумират похабяването си/счупването си, докато са в опозиция, регенерират и отново идват на власт.
Управляващата върхушка в момента избра другия път.
Избра да използва цялата държава и вътрешното сцепление на обществото като щит и бушон, който да я пази ДА НЕ ПОЕМЕ политическа отговорност.
Това е възможно, ако разполагаш с оръжието на изпълнителната власт, с мнозинството на законодателната и с тайни лостове в съдебната власт. Възможно, но престъпно и води до тежки поражения в цялото общетво – нещо, за което съм говорил неведнъж.
Символът на всичко сбъркано в България – Делян Пеевски, се държи като че ли нищо не е станало и за пореден път ни убеждава в това, че се ръководи от предмодерна мотивация – обида, чест, отмъщение (по Ив. Дичев), и че неговият стил е да казва на черното бяло, докато му бъде позволявано.
Заявката му, че на 33 години е успешен и необременен с минало е подигравка с хората на улицата, които бяха дълго обвинявани за това че са успели и отговорни.
Да не говорим, че постави още един въпрос – Кой пише писмата на Пеевски?
Вчера присъствах на исторически епизод, един от най–срамните в историята на третата (или може би по–добре да говорим за петата) българска държава. И отговорността е на най–високото стъпало на изпълнителната власт!
Българският премиер беше унизително преследван по улиците на София от протестиращи, които нямат друг начин да му кажат какво мислят за него.
По–късно вечерта, Орешарски се наложи да напусне Министерски съвет през задния вход.
Тоя човек ще научи скоро всички задни входове в републиката.
Константин Павлов – Комитата, http://komitata.blogspot.com/
