Вчера беше Ден на памет /първо основан като памет за падналите военни защитавайки страната, а после разширен като ден на почит и на цивилните жертви граждани на Израел/.
Днес настъпва Деня на независимостта* на Израел /На 5-ти Ияр /14.05. 1948г./ е произнесена Декларацията за Независимостта на Израел и сложен край на Британския Мандат/ .
Израел се нуждае от изправен гръбнак
Умопомрачително е как западни лидери и предполагаеми велики умове в западните научни кръгове спокойно се поддават на геноцидната програма на Хамас и очевидното им престъпното поведение. Те игнорират антисемитските изявления на Хамас и неговата история на ислямистко притискане и нарушения на човешките права. Те пренебрегват пълната му подкрепа от Иран. Те обръщат малко внимание на пътя му с отвличане на хора, ракети, масови убийства с нарушаване на граници и тунели за терористични атаки – използване на палестинците като пушечно месо.
Дразни фактът, че хората се преструват, че посегателствата на Хамас върху суверенитета и сигурността на Израел имат някаква връзка с исканията за хуманитарна помощ или с решаването на проблема за създаването на две държави.
Глупости! Хамас многократно взривяваше цивилни и хуманитарни инфраструктури в Газа, поддържани от Израел, и вместо това харчи стотици милиони долари за военни атаки.
Вместо това те се оплакват, че по време на войната Израел ограничава конвоите с доставки за Газа и шумно се тревожат, че Хамас няма да получи услуги, когато военните действия приключат (например предоставянето на цимент и други строителни материали, които ще отново се излива в Газа за подземни терористични комплекси вместо гражданска реконструкция).
В ОТГОВОР в Израел няма голям избор трябва да изправи гръбнак.
Повече от всякога Израел трябва да отхвърли неизпълнимите международни диктати и искания. Сред грешните идеи, които трябва да бъдат отхвърлени, е изявлението на Вашингтон, че „главната цел“ на Израел трябва да бъде предоставянето на хуманитарна помощ на вражеското население по време на война, което е абсурд, който никога не е обсъждан в историята на войните.
Трябва също така да се отхвърли твърдението на Америка, че необходимият следващ етап от израелската военна кампания за победа над Хамас в Рафа и Филаделфийския коридор е „неприемлива червена линия“.
Израел трябва също така да отхвърли погрешното стратегическо мислене, което разглежда голяма „мека“ сделка с Иран като панацея за всички регионални злини. Уви, администрацията на Байдън изглежда е по-обсебена от предотвратяването на антитерористичната операция на Израел, отколкото от спирането на надпреварата в ядрените оръжия на Иран.
И точно в този момент истинската независимост, означава, че Израел трябва да продължи напред, противопоставяйки се на онези, които се опитват да го кастрират (отказват оръжия), онези, които искат да попречат на Израел да постигне необходимите и оправдани военни цели, които се състоят в унищожаването на Хамас и Хизбула, противопоставяне на Иран и възстановяване на сдържащата сила на Израел.
Запомнете: Нито една от жестоките диктатури или високомерни империи през цялата история, които са се стремили да унищожат физически или да подкопаят несломимия дух на еврейския народ, не успяха. Те няма да направят това и днес.
Със съкращения
Дейвид Вайнберг
Авторът е старши управляващ изследовател в Института за национална сигурност и ционистка стратегия Мисгав в Йерусалим. Мненията, изразени тук, са негови.
Неговите колонки за дипломация, отбрана, политика и еврейския свят през последните 27 години са на сайта
* Обявяването на създаването на еврейската държава се основава на решението на Общото събрание на ООН.
Главният равинат в Израел решава през 1950-51 г., че Денят на независимостта трябва да получи статут на празник, при който да се рецитира аАлел (молитва, дословно рецитиране от Псалми 113–118, което се рецитира от съблюдаващи евреи на еврейските празници като акт на възхвала на Твореца и благодарност).
Религиозното ционистко движение създава служба за празника, която понякога включва рецитиране на някои псалми и четене на Афтара от Исая 10:32–12:6 (иврит: הפטרה) „раздяла“, е поредица от избрани пасажи от книгите на Невиим („Пророци“) от Танах /Писания/, която се чете публично в синагогата като част от еврейската религиозна практика.
