Едно е да бистриш политиката в кварталната кръчма и интернет форумите, друго – в Народното събрание, облечен в (относително) скъп костюм.
В смисъл – в кръчмата свободата е малко по-голяма, иначе няма съществена разлика.
Тази истина предстои да бъде усвоена от някои политици с амбиции. За тези, които просто попълват бройката, драма няма – те не са на нивото дори на кварталните политически философи.
Тяхната мечта се е сбъднала – почти да не работят, а да имат пари.
Но да не ги корим, човешко е.
От всички, които влязоха в новото Народно събрание, най-тежко е за Реформаторския блок и Патриотичния фронт.
Едно, че голяма част от техните депутати са новобранци и им предстои да влязат от кварталната политика в голямата.
И друго, обстоятелствата се наредиха така, че от тях – и преди всичко от тях – зависи какво – и дали – ще бъде новото българско правителство.
Малко преди изборите на 5 октомври резултатите бяха контурно ясни.
Знаеше се, че ГЕРБ ще спечели, БСП ще загуби, а Бойко Борисов беше установил с помощта на истински социолози (има и такива, една от тях му е дясна ръка), че е твърде далеч от заветните 121 бройки в парламента.
Надеждата му беше да стане чудо и да мине границата от 100, което би го поставило в далеч по-благоприятна от сегашната ситуация.
Не би.
При тези очертани контури, не и без европейска помощ, единият от сериозно разработваните варианти беше голяма коалиция по германски модел.
И сега първите две партии, ГЕРБ и БСП, заедно имат мнозинство и могат да направят кабинет без лупингите, които гледаме.
Този сценарий беше изоставен по две основни причини и една допълнителна.
Първо, България не е Германия.
И второ, резултатът на БСП е много лош.
Третата причина, допълнителната, е, че и Бойко Борисов, и Михаил Миков нямат склонност към самоубийства, макар и само политически. И двамата обичат живота.
При това положение още на 5 октомври вечерта беше ясно, че единствената възможност е тройна коалиция ГЕРБ-реформатори-патриоти. Вървим нататък, макар някои от героите да преиграват.
(Дръжте се естествено, момчета, животът не свършва сега.)
Затова и изглеждаше лишена от смисъл претенцията на реформаторите премиер да не е Бойко Борисов.
Той е лидер на най-голямата партия, има европейска подкрепа, владее положението повече от всеки друг, макар и в недостатъчна степен – кой друг да бъде?
Разбира се, намеси се и Европа. На внятен език на реформаторите беше обяснено, че няма накъде да се мърда.
Детайл сега е дали Радан Кънев и компания ще преживеят катарзис и ще се сближат прекалено с Борисов в ущърб на Костов.
Ама тази драма е предимно персонална.
Истинският въпрос е дали новата тройна коалиция ще хукне първом да спасява милионите на банките, или ще се опита да погледне дневния ред на хората.
Там, в този дневен ред, са записани едни прости неща, които кварталните политици би трябвало добре да знаят.
Дано Бог им даде ум и разум.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ, www.ekipnews.com
Оригиналното заглавие е: Дръжте се естествено, момчета, животът не свършва сега
