Тъщата ми, лека й пръст, често използваше една много цветна поговорка: „Когато въшката се ояде, излиза на челото“. Тази народна мъдрост важи с всичка сила за хората от Реформаторския блок.
С наглото си поведение те се опитват да налагат свои правила в управлението на държавата, без да се съобразяват, че са поканени във властта.
Тук не става въпрос за навеждане пред ГЕРБ, а за елементарни партньорски отношения. А опиянението им от властта ги е направило безчувствени за действителността. Както и за шамара на Лютфи Местан, който на пресконференцията след първия тур на местните избори се избъзика, като каза, че Реформаторите имат повече министри, отколкото кметове.
Наглото им поведение лъсна и в Пловдив.
По време на кампанията хора от този блок мощно оплюваха Иван Тотев и екипа му. Нагло, грозно, безсрамно.
За да дойде балотажът, когато лъсна целият им йезуитски образ. Говореха колко много обичат Пловдив, говореха, че ще подкрепят Иван Тотев, а повечето дадоха гласовете си на предателя и некадърника Славчо Атанасов.
Вчера писах по тази тема. Цитирах и данни на социологическата агенция „Афис“, която първа обяви, че БСП е подкрепила Славчо.
Написах още, че няма логика гласовете за Славчо Атанасов да са два пъти повече за разлика от първия тур, ако за него не са гласували Реформаторите и хората на Дани Каназирева.
Днес излезе пълната картина от балотажа.
Данните са на „Алфа Рисърч“.
Те показват, че 90% от гласувалите за БСП в първия тур са подкрепили Славчо, а 60% от хората на Дани и Здравко Димитров също са гласували за Атанасов.
За Иван Тотев са пуснали бюлетините си само привърженици на ГЕРБ, докато всички останали са предпочели предателя.
Така бе разбита поредната шарлатания на Атанасов, че той сам се е борил на тези избори.
Всичко това ме кара да се чудя как може да има хора, които подкрепят един доказан измамник с риск да върнат Пловдив в миналия век.
Отговорът според мен се крие в една друга родна поговорка, в която Нане дума: „Я не сакам да ми е добре, сакам на Вуте да е зле“.
Добре, че има истински пловдивчани, за които градът под тепетата е нещо много по-важно, отколкото политическата мръсотия.
