Автор Гриша Трифонов
По едно време бях готов да основа организация против попфолка или поне да си купя "Калашник" за близки срещи с феновете му. Разбрах обаче, че тази несъстояла се битка вече е загубена. Защо ли? Не защото в новогодишната нощ, след президента, "Многая лета" и "Дунавското", и трите национални телевизии забълваха див турбофолк. Не защото силиконките вече са в един отбор с всички популярни българки и ги виждаме редовно в сутрешните блокове, вестниците и радиата. Не защото стадионите български се пълнят с разплакани тийнейджъри по концертите на "Планета Пайнер". А защото разбрах – чалгата не е просто побългарени кючеци от цял свят, представени от едрогърди певачки, на които по договор им е забранено да пеят на живо /вярно е!!!/; не е просто скудоумни текстове от рода на "Искам го, стискам го!", не е просто бизнес за милиони /евро, не хора…/
Попфолкът е върхът на айсберга, чалгата е друго, далеч по-опасно нещо.
Чалга е нахалството да мислиш, че само ти си прав, да се държиш като че другите нямат значение, като че други няма и светът е създаден, за да бъде удобен единствено на теб.
Първи пример: Влизам в такси и усешам, че нещо не е както трябва. В мига, в който разбирам, че странното е дето в колата не се чува Азис, а Сара Брайтман, шофьорът пита дали ми харесва музиката, или да я смени… Ония, фолкманиаците, никога не питат. Те не подозират, че има хора, които харесват друга музика. Нещо повече: те въобще не подозират, че има друга музика!
Втори пример. В ресторанта свири оркестър, завърнал се току-що от Норвегия, където момчетата са работили повече от 10 години. През това време чалгата е завладяла България, ама те откъде да знаят!.. И си свирят евъргрийни. Към сцената се приближава врат по анцуг, вади тлъста пачка и поръчва "Доко, Доко". "Какво е това "докодоко", пита пианистът. Парче, кво! Не го знам… Ми к’во знаеш, да те е… в музиканта!!! Опитвам се да си представя обратната ситуация: любител на "Ийгълс", например, да си поръча "Хотел Калифорния" в чалга заведение и да напсува акордеониста, щото не я знае… Опитвам се, ама не става.
Дотук с примерите на войнстваща простащина. И без тях е ясно, че светът изпростява тотално. Светът – не само България. Защото така трябва. Защото простият човек е манипулируем и точно такъв е нужен на всяка власт – била тя политическа, финансова или дявол знае каква. Затова простият човек чете „Лична драма“, макар и да подозира, че „съдбите“ на страниците не са от читателски писма, а от журналистическите компютри; плаче на сапунки, макар животът и проблемите на бразилци, мексиканци, венецуелци и пр. братски народи да нямат нищо общо с неговите; ходи на мачове, макар резултатът и рушветът на съдията да се знаят от месеци; праща като изоглавен SMS–и, макар да знае че той нищо не решава, а само пълни гушите на „Биг Брадър“, „Мюзик айдъл“, „Денсинг старс“, „Голямото четене“, „Великите българи“, „Сървайвър“ и прочие чуждоформатни бирници; вярва на политиците и ходи да гласува, а после се псува на „главата проста“. /Тази псувня, между другото, трябва да се нареди сред най-българските българщини като компютъра, киселото мляко и Мадарския конник, щото е уникална поне колкото тях…/
На властта – каквато и да е тя – не й трябват мислещи хора, а еднакви. Простите са еднакви, всеки умен и мислещ е различен от другите. И понеже не може да се измисля отделен пиар за всеки, се измисля пиар за прости хора и оттам нататък се работи по увеличаването на тази таргет група. А умните? Те живеят сякаш в бомбоубежища и редките им срещи в реалния свят водят до плачевни резултати – тровят ги с генно модифицирани храни, румънски летни хитове, Елизабет Костова и Паулу Коелю /или Куелю? Голям праз!/, голи пъпове посред зима, чилийски чесън, педофили в парламента и гейпаради край него и т.н и т.н.
И всичко това е чалга, разбира се.
И още: Крадците по ФАР и САПАРД, родните олигарси, които довчера си бяха обикновени мутри, VIP-персоните, продажните социолози, платените журналисти, вдъхновените графомани от всички сдружения и съюзи, заекващите водещи от всички радиа и телевизии, допингираните леко и тежкоатлети, съдиите, полицията, футболът, здравеопазването, проституцията… Но млъкни, сърце!
Така е, въпросът не е само до попфолка. Макар че и той е вреден за българщината. Защитниците на този жанров хермафродит най-често използват аргумента, че било добре, дето "хората" слушали български попфолк, а не сръбска или гръцка музика. Това твърдение е абсолютно невярно – феновете на чалгата са полиглоти и понеже разбират кючека даже и на лапландски, все им е тая Весна Змиянац ли слушат, или Деси Слава. Това от една страна. А от друга – като ще слушам чалга, поне да е оригинална. Освен това не ща чужденците да мислят, че туй, дето го слушат в „Син сити“ е българска музика, а кючекът по масите – исконна българска традиция.
Не ща! Ама кой ме пита…
И пак се сещам за „Калашник“-а. Проблемът е, че за автомат пари все ще се намерят, ама за толкова боеприпаси – откъде?!
