Веселина Ботева, кандидат на ГЕРБ-СДС за народен представител от Пловдив в гражданската квота, била експерт и ръководител в Агенцията за социално подпомагане (1999 – 2012).
От 2012 до момента е директор на дирекция „Социална политика“ към Община, с личен принос за развитие на социалните услуги в общината чрез активно партньорство с държавни структури и неправителствени организации. Обучител и супервайзър на общини и доставчици на социални услуги по управление и предоставяне на услугите.
Завършила е Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, специалност „Социални дейности и мениджмънт“; Стопанска академия „Д. Ценов” – Свищов – „Счетоводство на финансови и нефинансови институции“; Медицински университет – Пловдив – „Здравен мениджмънт“
Има множество специализации в страната и чужбина в сферата на социалните услуги и социалното предприемачество.
Веселина Ботева е под №11 в листата на ГЕРБ-СДС за Пловдив от гражданската квота. Ако искате да я подкрепите – бюлетина №22, преференция 111.
Г-жо Ботева, какво ви мотивира да се кандидатирате за депутат в 50-ия парламент от Пловдив? Вие имате работа при това на ръководна позиция, дългогодишен специалист сте в областта на социалните услуги и грижи. Защо в парламента?
Аз съм човек, който близо 25 години посветих на един основен въпрос – Как светът, в който живеем, може да бъде по-добър за децата, семействата и възрастните хора? Как може да бъде по-добър за това, техните права да бъдат спазени, как децата да живеят щастливи в развиващи се семейства, които ги подкрепят, и да бъдат щастливи в толерантни общества, които дават полет на техните мечти.
Чувствам се еднакво добре, когато мога да бъда полезна с моите знания и опит, било в гражданския сектор, в държавната или местна администрация. На всички места можеш да си полезен на хората, стига да осъзнаваш какви трябва да са политиките, насочени към приоритетните социални области. Защото, когато човек знае какво е доброто решение, може да бъде полезен и в гражданския сектор, в държавната администрация и в местната власт.
За мен винаги е много вълнуващо да говоря за социалния работник и неговата неизменна роля, за хилядите положително променени съдби, за създаването на едно по-справедливо и по-толерантно общество. Именно за това избрах да посветя професионалния си път дотук на работата, която има смисъл. Истината е, че социалният работник често трябва да преодолява спънки, икономически проблеми и социални препятствия.
Знам от личен опит колко трудно е за служителите понякога да намерят правилния път за себе си и за хората, на които искат да помогнат. Социалният работник не спира да предава опита си и да не забравяме, че именно той е един от важните стълбове в обществото.
И така, какво смятате, че постигнахте по отношение на политиките за децата, семействата, хората с увреждания и възрастните хора в Пловдив?
Първото е, че започнахме и завършихме процеса на извеждането на децата от домове за изоставени деца, така наречените домове за медико-социални грижи, домовете за деца с увреждания и за деца, лишени от родителска грижа.
Следващото голямо предизвикателство пред нас е да успеем да завършим успешно процеса на деинституционализация и на хората с увреждания, тъй като предстои закриването на домовете за хора с ментални, психични и физически увреждания, като се изгради добра социална инфраструктура с близка до семейната среда.
Може би хората не знаят това – кога и защо предстои да се закриват въпросните домове, и какво е Вашето мнение?
До 1 януари 2035 г. трябва да бъдат закрити всички съществуващи домове за хора с увреждания в България, като първите 40 ще бъдат реформирани до края на 2027 година. В град Пловдив има две такива институции – дом за лица с физически увреждания и за лица с интелектуални затруднения. Голяма част от домовете в страната са в стари сгради на 50-60 години, с неподходящи битови условия. Целта е изграждане на центрове, където хората и персоналът да имат нормални условия за живот и работа, за индивидуална грижа към всеки човек и възможност за лично пространство.
Закриването на домовете за хора с увреждания цели да премести грижите от големи институции към по-малки, индивидуализирани форми на подкрепа. Това се прави поради няколко основни причини, като подобряване качеството на живот е една от основните. Животът в големи институции често ограничава личната свобода и автономия на хората с увреждания, а по-малките услуги предоставят по-добри условия за личностно развитие и социално включване. Закриването на домовете за хора с увреждания ще е продължителен процес, който изисква координация и ангажимент от страна на държавните институции, неправителствените организации и обществото като цяло.
Също така предстои част от социалните услугите да се реформират в отговор на променящите се нужди, да се осигури устойчивост на услугите в домашна среда, да се разкрият и нови резиденти услуги. Целта е възрастните хора и лицата с увреждания да се чувстват сигурни и защитени, да живеят спокойно в собствените си домове, където ще им бъде осигурявана професионална и адекватна грижа в тяхното ежедневие.
Един от приоритетите на държавата трябва да бъде насочен към разкриването на интегрирани услуги, в които да се предлага правна, социална, здравна и образователна подкрепа за децата, за техните семейства, за хората с увреждания както и да продължат патронажните грижи в домашна среда за възрастни хора.
Изглежда, че е извършена доста работа в областта на политиките за деца.
Да, постижение е извеждането на децата от последните домове за изоставени малолетни, защото това е важна стъпка към подобряване на техния живот. Въпреки това, като всеки сложен процес, има вероятност за предизвикателства и недостатъци. Важно е да се анализират тези области, където не е постигнат желаният напредък и да се работи за тяхното подобрение. Важно е да продължим да насочвате усилията си към създаване на по-добри условия за децата и да подпомагаме семействата.
А за развитието на цялата система от социални услуги?
През последните години развитието на социалните услуги в Община Пловдив претърпя много сериозно развитие в положителна посока. По обективни критерии към настоящия момент мрежата от социални услуги е една от най-развитите на територията на Република България. На база глава от населението в Община Пловдив са открити и функционират успешно като брой най-много социални услуги. Напълно успешно през годините бе проведена на местно ниво държавната политика за деинституционализация, като например към днешна дата всички домове за деца са закрити. Също толкова успешно премина процесът по адаптация на социалните услуги към напълно новото законодателство и свързаната с него фундаментална реформа, вече пет години.
Действащите към момента социални услуги на територията на Община Пловдив обхващат най-широк спектър от целеви групи като възраст, социални и здравни потребности и т.н. Всичко това предпоставя удовлетворяване потребностите на населението на град Пловдив в много висока степен.
Констатира се обаче феномен на незапознатост на широката общественост със съществуването на някои социални услуги, какви дейности предлагат те, какви лица биха могли да ги ползват и при какви условия. В тази връзка имаме намерение да стартираме кампания сред жителите на община Пловдив, в която да бъде обърнато внимание на услугите – по какъв начин, с какви специалисти и по какви програми могат подкрепят всички хора, имащи нужда от помощ и грижа. Разполагаме с широк спектър от услуги за деца и семейства, които са напълно безплатни, като в тях работят медицински специалисти, рехабилитатори, социални работници, психолози, специални педагози и др. специалисти.
За мен развитието на социалните услуги не може и не бива да се ограничава само до изграждането на адекватни материално-технически бази за хората в неравностойно положение. Изключително важно е хората да получават качествени грижи и услуги от специалисти. Това е и причината да работим активно с Пловдивския и Медицински университет, тъй като техните специалности са пряко свързани с предоставянето на социалните услуги в града.
Друг съществен елемент от развитието на сектора е промяната на възприятията на нашите съграждани по отношение на хората в неравностойно положение. Това са хора с възможности и съпричастността и подкрепата, може да развие техния потенциал в полза на обществото.
(Следва продължение)