Провалът на държавата и дългът ми към СДС ме мотивираха да се кандидатирам, не искам инфлацията да изяжда парите ви
Г-жо Симидчиева, какво ви мотивира да се кандидатирате от квотата на СДС в листата на ГЕРБ-СДС за Пловдив-град на изборите на 2 октомври?
Гневът от провала на държавата да се справи с кризите и дългът ми към СДС, защото означава много за мен, правото да пътуваш свободно, да имаш частна собственост и работиш за себе си.
СДС в поредни избори припознава ГЕРБ като стабилен партньор в дясното? Защо? Защо се разминавате с другата, определящи се като дясна коалиция – ДБ?
СДС е най-старата партия член на ЕНП, а ГЕРБ е най-голямата, и най-естественото нещо е да изповядват еднакви евроатлантически ценности, които да ни обединяват и да си партнираме в поредицата избори. Разминаваме се с другите „десни“, защото те отидоха много вляво, влязоха в безпринципни леви коалиции, което за нас е недопустимо и няма как да бъдем партньори. Смятам, че техните симпатизанти ще гласуват за нашата коалиция така че гласовете им да не отидат в БСП.
Вие сте бизнесдама с повече от 30 години практика в ресторантьорството и туризма, една от знаковите фигури на Пловдив, председател и на Сдружението на занаятчиите. Защо след толкова години, толкова сменени кабинети и парламенти, тази година затворихте и двата си ресторанта в Пловдив?
Защото тази икономическа криза ми прилича на Жан Виденовата зима, в която всеки ден инфлацията изяждаше парите ни и стигнахме дотам да не можем да плащаме заплати и обслужваме кредитите си. Не желая тази зима, заради високи цени на ел.енергия и галопиращите цени на хранителните продукти, да задлъжнявам на работниците си и да изпадна в същата ситуация. Ще изчакам да отмине това безумие, да се стабилизира държавата, да се нормализира пазара на стоки и енергия, и ще отворим пак.
Г-жо Симидчиева, освен СДС, ваша кауза е развитието на Занаятчийската камара в Пловдив и опазването на българските художествени занаяти в Пловдив. Ако влезете в бъдещия парламент, това ли ще бъде приоритет в работата ви?
Има каузи за цял живот. Аз не се отказвам от убежденията си и съм последователна в действията си както в политиката, така и в обществения живот. Точно затова преди 10 години приех да застана начело на Регионална занаятчийска камара и благодаря на колегите ми от област Пловдив за доверието. Това са част от мотивите ми и да се включа в предизборната битка. Кризите, пред които сме изправени, са много и са свързани с оцеляване на хора и бизнеси, но ако не подкрепим българската култура и не направим нужното за опазване на нашето наследство и традиции, всички други битки ще се окажат излишни. Ние просто ще сме обезличени като нация. Затова където и да бъда след 2 октомври, ще продължа да се отстоявам позицията си и да работя за адекватно законодателство за подкрепа на занаятите в България, както и за промяна на Закона за закрила и развитие на културата и Закона за културното наследство. Вярвам, че хората на духа трябва да имат право на глас и да бъдат чути от тези, които имат отговорността и задължението да създадат законовите регламенти за тяхната дейност. Другото е въртене в кръг, вече много години. И поверявайте ми – не става въпрос само за повече средства, а за ясни механизми, при които работят творческите гилдии, и за това как създаденото от тях да бъде в основата на прокламирания от всички културен туризъм.
В личен план вие подкрепяте индивидуални проекти на творци и различни организации. Даже емблематичния ви ресторант „Одеон“, който наскоро затворихте, често бе оприличаван като културно пространство за срещи на бохемата. Какви съвети ви дадоха хората на изкуството като разбраха, че ще се кандидатирате за депутат?
– Да, за съжаление, както казах, поради икономическата ситуация и липсата на достатъчно мерки за подкрепа на малкия и среден бизнес в туризма, взех трудното решение да затворя „Одеон“. Не искам същото да се случва и с културни институции, поради политическа неадекватност или защото не достигат средства за ток и заплати. Това не става на проектен принцип, а с адекватни стандарти за тяхната дейност. И аз ще работя затова културните институти да имат не само средства за издръжка, а и за съдържание, за подкрепа на изчезващите художествени занаяти, за книги, за нови изложби, за поставяне на нови постановки. Аз съм от Пловдив и знам, че към момента за нещата, с които не само градът се гордее, но и цяла България – археологическите обекти като Античния театър, Римския стадион, Одеон и т.н., постоянна подкрепа от държавата няма. Общината прави и невъзможното да ги подържа, приходите се увеличават, но това не е достатъчно. Държавата отсъства от тези обекти – национално богатство, защото нямало механизъм за подкрепа за открити площи. Това е нелепо обяснение. Ще се измисли и с подкрепата на хората, които са всеки ден на терен и знаят какви са нуждите за поддръжка и популяризиране. В културата е нужен професионален диалог и чуваемост, няма нужда от излишна административна тежест и безконечни обяснения как не може. Може би точно защото са уморени от обещания, хората на изкуството ме посъветваха да не се отказвам от идеите си, защото са нужни, и да не се променям в решимостта си, но да търся съмишленици и бързина на решенията, защото ножът е опрял до кокала. Те ми гласуват доверие и аз ще направя всичко възможно да го оправдая.
Кои ще са конкретните ви битки за културата на Пловдив?
Не е възможно ремонтът на Концертна зала да не се случва, защото няма кой да обяви обществена поръчка толкова време. Едва преди ден я пуснаха. Нямаме сграда на операта, защото държавата е абдикирала от този казус. Ще работя по тези теми, както и, разбира се, за подкрепа от страна на държавата за инфраструктурни подобрения в сградата на театъра. Идеята тук да идват творци от цял свят и да работят с нашите театрали е прекрасна и трябва да се случи. И трите държавни културни института показаха, че могат да правят европейско съдържание, но им трябват условия да го правят и сме длъжни да ги осигурим. Аналогично трябва подкрепа и за представяне на техните продукции в чужбина. Това, струва ми се е много важно и трябва да е приоритет на държавата, защото така си завоюваме духовни територии, пък и изкуството е най-добрата реклама за привличане на туристи. От опит знам – те търсят изживяване и приключение, а не просто добро място за настаняване. През последните години Пловдив създаде модели на управление в културата. Особено що се касае за връзката култура-туризъм. Музеите в града и неправителствените организации в културата трябва да бъдат подкрепени да надградят сътвореното през последните години чрез адекватни и устойчиви програми за творческа дейност и най-вече за работа с подрастващите. Аналогична е ситуацията с подкрепата на занаятите, които след стартираното на едногодишна програма по време на Ковид от страна на Министерство на културата, отново бяха забравени.
Какво бихте казали на пловдивчани преди 2 октомври?
Да не бъдат пасивни наблюдатели. Да гласуват независимо от умората от поредицата избори и разочарование от новите политически формации. Всички носим отговорност за избирането на стабилно, редовно правителство, което спешно да се заеме с решаване на проблемите, които ще направят преминаването през кризите по-леко както за хората, така и за всички културни организации и бизнеси в страната.
#24/110 – ТОНИ СИМИДЧИЕВА, КВОТА НА СДС В КОАЛИЦИЯ ГЕРБ-СДС ЗА ПЛОВДИВ-ГРАД
Особено кулинарната култура!