Икономист по образование, собственик на неголяма стъклена оранжерия, председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция – това е Йордан Кръстанов, кандидат за депутат от СДС в коалицията ГЕРБ-СДС. Той е верен завинаги на СДС, в която е влязъл още като младеж. Семеен е, с две дъщери.
Днес, когато площите с български плодове и зеленчуци се свиват, и когато Европа е забравила, че нейните първи учители по градинарство са били българите, е истински важно в парламента да влезе един свързан със земята човек. Да си фермер в сегашно време означава да си интелигентен, позитивен, честен, работлив и реалист.
Йордан Кръстанов е под №103 в бюлетина №2 на ГЕРБ-СДС в листата на област Пловдив (17 МИР).
Г-н Кръстанов, надяваме се след тези избори най-после да има правителство. Социологията обаче ни опровергава. Какво чудо трябва да стане, за да имаме стабилен кабинет?
- Много труден е отговорът. По принцип пред нашата коалиция има няколко варианта. Те зависят от това колко формации ще влязат в парламента и каква ще е преднината на нашата коалиция пред вторите. Математическият сбор е важен. По-важен е обаче политическият сбор. Най-добрият вариант е да има евроатлантическо мнозинство с двете големи партия. Тогава даже ще има и конституционно мнозинство за реформи. Но не съм голям оптимист, че това ще се случи. Може да се стигне дотам, че ГЕРБ-СДС отново да предложим експертен кабинет, който да осъществи тежките реформи, които предстоят. Но всичко зависи от броя на партиите в парламента. Може да са 5, 6 или 7.
Политиците наистина ли не могат да чуят желанието на хората най-после да има силно правителство с нормален 4-годишен мандат?
- По време на предизборната кампания навсякъде, където бяхме, ни се повтаряше точно това. Всички искат правителство. Всички искат да спре свободното падане държавата. Ако имам надежда, тя е точно в това, че и другите политически сили са чули желанието на хората. Новото управление трябва да се състави не заради властта, а заради България.
То трябва да умее да надгражда и да подобрява, а не да руши. Новите партии трябва да са научили вече как се създава национална политика и как се защитават интересите на обществото. Те се появиха с протести, после спечелиха с антивот. Седем месечното управление на правителството на Кирил Петков показа, че липсва воля за надграждане. Липсва и положителният политически тон, който да се наложи в така разединеното ни общество. Когато „чегърташ“ опонента си, не можеш да очакваш, че ще те посрещнат с хляб и сол. За мен това е фундаментално грешно мислене и поведение.
Защо е лош вариант служебното правителство да продължи да ни управлява?
- Няма как да е добър вариант служебно правителство да ни управлява. Конституцията ни е базирана на парламентарната република. Едно служебно правителство трябва да подготви изборите, когато има преждевременно падане на правителството. Практиката показва, че когато служебно правителство продължи да управлява по-дълго от това, което му е предвидено по конституция, то вече не носи ползи за обществото. Ние сме от две години в такава патова ситуация. Само 8 месеца имахме редовен кабинет на четворната коалиция, през останалото време управлява служебно правителство със заварен бюджет.
Няма парламент, няма закони, няма отговорност, защото няма парламентарен контрол за министрите. Самата юридическа форма на служебния кабинет го освобождава от отговорност.
Всъщност правителството е отговорно към президента, тъй като той е родителят му. Ако имате упреци, то те са към Румен Радев, нали?
- Искам да припомня, че всичко започна преди две години в деня, когато България влезе в чакалнята на Еврозоната. Тогава започнаха да летят яйца към сградата на Министерския съвет. Протестът беше срещу управлението на ГЕРБ. За мен няма случайни неща в политиката. След това Румен Радев излезе да подкрепи протестиращите на площада. Така че президентът има водеща роля България да е в това състояние, в което е в момента. А президентът по Конституция трябва да е обединител на нацията. Нито един държавен глава в нашата по-нова история не си е позволявал да взима страна, когато има различни мнения в обществото, защото ролята му е да бъде обединител и да търси консенсус. Румен Радев започна директни атаки срещу правителството тогава. А сега узурпира власт, заради което ние в СДС излязохме с ясна критична позиция. Президентът направо декларира, че докато има служебно правителство, няма да има военна помощ за Украйна. С това той нарушава Конституцията. Нарушава всички форми на държавническо поведение, защото Народното събрание е институцията, която взе решение по този въпрос. Един от големите проблеми, който виждам през тези две години е погазването на междуинституционалните отношения. Чувството за безнаказаност най-силно се развива, когато първите хора във властта нарушават безнаказано законите и Конституцията. Това е пропадане на държавността.
Ще ни трябват години, за да се излекуваме.
Президентът през втория си мандат използва енергията на протестиращите, но както виждаме той в момента воюва и със своите рожби. Много изкривена, непредвидима и деградираща роля играе президентът в политическия ни живот.
Как така се случва, г-н Кръстанов, България да подкрепя Украйна във войната срещу Русия и в същото време земеделските ни производители да страдат и да протестират заради украински стоки?
- Като оранжериен производител и председател на асоциация мога да кажа, че подкрепяме зърнопроизводителите в протеста им. Искаме България да наложи вето върху удължаването на Регламент 2022/870, който разреши безмитния внос на селскостопански стоки от Украйна до 5 юни 2023 г. Този регламент е гласуван с добри намерения. Практическото му изпълнение обаче удари икономиките на България, Румъния, Полша, Унгария. Защото на практика коридорите спираха в нашите държави. А това не е идеята. Ние подкрепяме категорично Украйна, по всички възможни начини, но няма как цената да се плати само от тези 4 държави. Регламентът на практика забранява на правителствата да налагат ограничителни мерки. Нашите зърнопроизводители пострадаха и заради още нещо. Когато правителството на Кирил Петков започна работа, едно от първите неща, които направи, бе да спре износа на зърно. Бе преценено, че тъй като има война, България трябва да си подсигури държавния резерв. Тогава земеделските власти спряха на пристанищата готови да отплуват натоварени със зърно кораби. В последствие държавата се отказа да изкупува зърно от производителите.
И секторът увисна във въздуха.
Складовете останаха пълни и цената започна да пада главоломно, за да се стигне до днешната ситуация. Това е христоматиен пример как едни хора, които не разбират как се управлява държава, правят експерименти, които костват много на голяма част от населението.
Евро или лев?
- СДС поведе преди години държавата по пътя към Европа и НАТО. Така че ние, а също и ГЕРБ, нямаме никакви колебания дали страната ни да стане член на Еврозоната. За съжаление немалко българи попаднаха под влияние на демагогията и популизма на някои политици. Искам да кажа съвсем ясно, че българският лев отдавна е евро по отношение на стойността. Едно евро е 1,95 … лева. Когато преминем към евро, със сигурност няма да има преизчисляване на курса евро – лев. Курсът ще остане такъв, какъвто е в момента и вече повече от 20 години.
Левът е вързан за еврото, няма да се преизчислява.
Всичко останало е лъжа. Тези, които са се притеснили, и са решили да си обърнат спестяванията в евро, могат да го направят. Няма да ощетят българския бюджет, нито ще ощетят банките. Само ще загубят от разликата в курсовете „купува“ и „продава“. По-важно сега е дали ще влезем в Еврозоната. Хърватия, която стана член на Еврозоната в началото на годината, успя да запази ниско числото на инфлация. Нашата инфлация е два пъти по-висока от тази в Хърватия. Така че и този мит е разбит. Преминаването ни към евро ще е като към лятното часово време – няма какво да се случи. А иначе спекуланти и популистки партии има във всяка държава. Държавниците са за това да вземат правилните решения за държавата. Когато президентът Петър Стоянов и правителството на СДС решиха, че България трябва да стане член на НАТО, Президентството бе блокирано от протести. Водеше ги Георги Първанов. Но когато след това той стана президент, на него му се падна да подпише влизането ни в НАТО и в Европейския съюз. И Първанов го направи, защото осъзна, че това е верният път за страната.
Какво ще си пожелаете да се случи след изборите на 2 април?
- Това, което си пожелавам, е резултатът да е такъв, че да спре пропадането на държавата. България да започне да се управлява конституционно, за да може да се вземат отговорни решения. Демокрацията пак да победи, си пожелавам. Защото това, което се случва у нас в последните две години е удар срещу нея.
