Д-р Валерия Славова, ГЕРБ-СДС: За решимите проблеми в здравеопазването

Д-р Валерия Славова е специалист ревматолог в Пловдив с над 30 години опит. Извършва прегледи на пациенти с дегенеративни, възпалителни и системни заболявания на съединителната тъкан, остеопороза, заболявания на гръбначния стълб и васкулити, ултразвукова диагностика на стави, измерване на костна плътност. Специално за Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България, д-р Славова споделя опита си в работата с пациенти с пациенти с псориатичен артрит. След дипломирането си през 1990 г. д-р Славова започва работа в МБАЛ „Св. Мина“ Пловдив. От 2007 г. практикува в МБАЛ „Пълмед“ Пловдив и МК „Здраве“. От 2012 г. е Управител на ДКЦ7 Пловдив.

Д-р Валерия Славова е на осмо място в листата на ГЕРБ-СДС за Пловдив, бюлетина #18, преференция 108

Д-р Славова, Вие сте дългогодишен лекар, специалист ревматолог, и управител на здравно заведение в Пловдив, ДКЦ7. Какво Ви мотивира да се включите в тези парламентарни избори?

Не за първи път участвам в кампания за провеждане на парламентарни избори. Мотивирана съм като гражданин и лекар с опита и знанията си да участвам в решаване на проблеми ,които  касаят общественото здраве ,да допринеса за провеждане на такива политики, които водят до стабилност  на всички звена в системата на здравеопазването.

Желанието ми е да работя за реализиране на такива решения, които да подобряват качеството на живот на гражданите, решения които да водят до високо ниво на удовлетвореност на всички заети в сферата на здравеопазването.

Кои, според Вас, са най-неотложните проблеми за решаване в сферата на здравеопазването?

Редица проблеми има пред българското здравеопазване, като най-значими са :

–  Проблемът ,свързан с финансирането на системата.Недостигът на средства за поддържане на здравната  система,води до недостиг на медицински консумативи, остаряла техника, ниски нива на заплащане на мед. персонал и тук до известна степен се крие отговорът на примера ,който цитирате , а именно за качествения здравен продукт в неговата цялост.Всеобхватност  на медицинската и немедицинските дейности ,които да оставят усещане за удовлетвореност за добре свършена работа .

–  Кадровия дефицит – недостатъчен брой на лекари, медицински сестри, лаборанти, особено в отдалечени ,труднодостъпни региони. Недостиг на общопрактикуващи лекари, специалисти в  малки населени места. Това води до преумора на съществуващите кадри, затруднен достъп до мед. услуги. Тук е място да споменем, че в тези населени места практикуват лекари в пенсионна възраст ,които обслужват няколко населени места.

– Влошена инфраструктура. Все още съществуват лечебни заведения в лошо състояние ,лоши битови условия,амортизирана апаратура, които имат нужда от обновяване и модернизация.

– Ниско заплащане на медицинския персонал:. Лекари и мед. сестри често получават ниски възнаграждения,което води до изтичане на висококвалифицирани кадри в други страни.

– Нерегламентирани плащания , бюрокрация, които водят до неефективно разпределение на ресурсите и затруднено провеждане на реформите

-Съществува неравномерно разпределение на здравни услуги в страната, свръх предлагане на услуги в големите градове и затруднено предлагане на качествено здравеопазване в отдалечените райони.

– Електронно здравеопазване: Липса на интегрирана електронна система за здравеопазване, която да улесни управлението на пациентските данни и да подобри координацията между различните звена на здравната система

– Превенция и обществено здраве: Все още превантивната медицина и общественото здраве не са на нужните нива, това води до високи нива на хронични заболявания и ниска здравна култура сред населението.

Ще Ви дам скорошен пример с мои близки – изключително благодарни на лекарската помощ (става въпрос за тежки операции) и много разочаровани от обслужването след това в самите болници. Несправедлива ли е разликата между възнагражденията за лекари, сестри, санитари в болничната помощ и оттам ли идва това усещане – за добри лекари и лоши сестри и санитари?

Разликите между възнагражденията на лекари и медицински сестри могат да се разгледат от няколко различни аспекта:

Първо, лекарите обикновено получават значително по- високи основни възнаграждения в сравнение с медицинските сестри. Основната заплата варира в зависимост от специализацията, опита, местоработата. В столичните болници, както и в големите градове, в специализираните лечебни болнични структури са по-високи в сравнение с по- малките градове и селища. Допълнителни възнаграждения за дежурства, извънреден труд и специализирани процедури могат значително да увеличат общото месечно възнаграждение. Тези допълнителни плащания ги има и при медицинските сестри, но те са обикновено по-ниски в сравнение с тези на лекарите. Професионалният опит също води до увеличаване на възнагражденията както при лекарите така и при мед. Сестри.

Съществуват и регионални различия във възнагражденията както на лекарите, така и на мед. Сестри.

Разликите в заплатите между лекари и сестри отразяват различията в отговорностите, квалификацията. И в двете групи професионалисти често се срещат финансови предизвикателства и неооценяване на труда си в сравнение с техни колеги в други европейски страни.

В доболничната помощ – вярно ли е, че общопрактикуващите лекари са непрекъснато заети с отчети към Касата и им остава по-малко време за грижи за пациенти, в това число особено – за домашни посещения?

Лекарите, често се сблъскват с проблеми, свързани с отчетност, бюрокрация, което ограничава времето им за пряка грижа за пациентите. Административни задължения, попълване на мед. Документи , отчетност към здравна каса, други институции изисква значително време. Въпреки ,че електронното здравеопазване вече е направило първи стъпки с въвеждане на ел. направления и ел. рецепти, процесът е бавен и често неефективен. Все още липсва интегрирана и добре функционираща електронна система , което означава , че голяма част от документацията се попълва ръчно или в отделни несвързани системи, което увеличава административната тежест. Всичко това се отразява на времето , което остава да бъде извършена детайлна консултация и достатъчно време за преглед. Това може да повлияе на качеството на здравните услуги и удовлетвореност на пациентите. Постоянният натиск и високи изисквания към лекарите, водят до високи нива на старс  и риск от бърнаут, което допълнително влошава способността от качествена грижа.

Решаването на тези проблеми , изисква реформи ,насочени към бюрокрацията и подобряване условията на труд на медицинските специалисти.

(Следва продължение)