След дискредитирането на Сергей Станишев като довереник на Москва се очаква друг да поеме ролята
Антоний Гълъбов, социолог
– Доц. Гълъбов, в изготвен по негова поръка доклад президентът Георги Първанов поиска 1000 лева необлагаем месечен доход, 20% данък за богатите и куп драстични икономически реформи. Според вас това искрен опит за помощ ли е, или безпощадна критика към антикризисните мерки на правителството на Бойко Борисов?
– Изглежда има основания в твърдението, че този доклад е трябвало да изиграе ролята на икономическа програма за едно евентуално служебно или експертно правителство. Към подобен сценарий имаше ясно изразени очаквания от страна на президента и неговия екип. След като това не се случи, докладът се превърна в средство за политическо позициониране на Първанов спрямо новото правителство. Целта на президента в тази ситуация е да се обозначи и да заеме оставащата прекалено дълго свободна ниша на политическа опозиция. Разбира се, подобно поведение няма нищо общо с ролята и правомощията на президентската институция в една парламентарна република.
– Знак за какво са тежките критики на държавния глава към неразумните харчове на бюджетния излишък от правителството на Станишев, посочени в същия доклад?
– Още преди около година, Първанов направи първия си сериозен опит за разграничаване спрямо политиката на управляващото мнозинство, съставено с неговата решителна намеса. След заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) Станишев окончателно бе оставен да се оправя сам. Амбициите на Първанов не предполагат той да понесе каквато и да е част от политическата отговорност за състоянието на страната и компрометираната европейска интеграция на България. Все по-често Първанов ще търси възможности за разграничаване спрямо новото управление, но и спрямо БСП. Проблемът е в това, че при дискредитирането на Станишев като доверен изразител на руските геостратегически интереси в България, Първанов се опитва да поеме тези функции. Това е полето, на което предстои решителна битка за надмощие. Ако Борисов успее да установи и поддържа прагматичен диалог с Русия, Първанов може да изгуби съществена част от ресурсите си за влияние върху политическия живот в страната.
– Бойко Борисов разкритикува президента, че е накарал оцелелите в Охрид българи да го чакат час и половина, а Първанов го репликира с остри нападки, че не е бил достатъчно подготвен за срещата с премиера на Русия Владимир Путин. Считате ли, че е възможно създаването на собствена партия или овладяването на БСП да е реалната причина за активизирането на Първанов?
– Досегашните действия на президента показват, че той се кани отново да възкреси идеята за създаване на нов политически субект в лявата част на политическия спектър, най-вероятно във вид на някаква социалдемократическа формация, която да неутрализира поне отчасти драматичната загуба на подкрепа за Коалиция за България в сегашния й вид. Напълно възможно е да става въпрос за политическо инженерство от типа на т.нар. Солунски процес, който доведе до отстраняването на БСДП и приемането на БСП за пълноправен член на Социалистическия интернационал. Кризата на нормализация, която тепърва започва вляво застрашава твърде много лични амбиции и групови интереси, а това е най-подходящата среда за подобен род експерименти.
– Смятате ли, че широкоразпространените в медиите сигнали за злоупотреби на предишното правителство, ще завършат със съд или са само пи-ар акция на новите управляващи?
– Съществува много голяма вероятност в съда да се озоват и да получат осъдителни присъди политици и висши държавни функционери, ощетили българските граждани чрез злоупотреби с европейски средства. В известен смисъл, част от формалното съгласие, което бе постигнато на КСНС е ориентирано в тази насока – случаите, които предизвикаха остра реакция от страна на европейските институции трябва да бъдат санкционирани с цялата строгост на българските закони. По различен начин стои въпросът с останалата част от сигналите за злоупотреби с власт. България многократно през изминалата година бе определяна като „страна, превзета от корупция”. Смяната на политическия елит чрез редовни избори е задължително необходима, но недостатъчна гаранция за ликвидирането на мрежите на влияние и зависимости, които бяха укрепени и консолидирани по време на последните два управленски мандата. Необходима е много воля и решителност за разкриването на тези мрежи, а още повече – за тяхното привличане към съдебна отговорност. Следващите месеци ще покажат докъде има сили да достигне в преследването на политическата корупция новото управляващо мнозинство.
– Заговори се, че на предстоящата конференция на СДС на 17 октомври ще искат оставката на наскоро избрания лидер Мартин Димитров заради обезличаването на партията при съюза й с ДСБ на Иван Костов. На конгреса на ВМРО, който ще се проведе по същото време, пък недоволни от политиката на дългогодишния й председател Красимир Каракачанов също се заканиха да го сменят. Мислите ли, че е дошло време разделно за българските десни партии и какви процеси очаквате да протекат там?
– Дясната политика се намира в края на процеса на своята нормализация. В края на един възможно успешен мандат на ГЕРБ най-после ще имаме основание да твърдим, че модерната дясна политика в България вече е придобила своите ясни очертания. Но кризата на нормализация не е приключила. Най-малко за това говори митологизирането на влиянието на Иван Костов върху политическите процеси вдясно. Всъщност от създаването на Синята коалиция ДСБ загуби много повече, отколкото СДС. Противопоставянето срещу една политическа фигура, пък била тя и тази на Иван Костов, не е било и никога не може да бъде основа за дясна политика. Амбициите, които стоят в основата на атаките срещу Мартин Димитров, имат твърде прозаична основа, която няма нищо общо с грижата за запазване на облика на СДС. Столичната организация на сините никога не е криела амбициите си да овладее партията, но вътрешните избори в началото на тази година показаха, че тя и нейните представители не разполагат с необходимата партийна подкрепа. Това е причината за поредното, но не и последно, форсиране на митологията около Костов като средство във вътрешнопартийните битки за надмощие в една партия, която все по-осезаемо губи влиянието и авторитета си.
Противопоставянето спрямо Каракачанов има сходни мотиви, но различна перспектива. След позиционирането на РЗС в близост до Атака традиционното поле на ВМРО бе подложено на силен конкурентен натиск. Към това трябва да добавим партизанските опасения от дистанцирането спрямо ГЕРБ, които управляват държавата. В стремежа за съхраняване на властовите си ресурси партията може да смени председателя си, но много по-съществен остава нерешения до момента въпрос за нейната политическа идентичност и перспективи на развитие.
Въпросите зададе Веселина Бонева
