Женската душа се депресира, ако не ражда деца, плетки, манджи, книги
Нежната половина обича окултна литература, психология и приказки
Поезията е психотерапия в рими, казва една от най-известните психотерапевтки у нас – Мадлен Алгафари, която лично дойде за откриването на най-голямата българска книжарница Хермес в Пловдив
Веселина Бонева
– Госпожо Алгафари, бихте ли посочили най-често срещаните проблеми, които водят до стрес и депресия съвременните жени ?
– При психотерапевтичната симптоматика, с която аз работя, най-често срещания проблем на жените е претоварване.
Те са ужасно изморени от работа, къща, деца, блъскане, оцеляване, справяне с роднини и съпрузи. Мисля, че времето за почивка, онова свято време само за себе си, не достига на съвременната жена.
На нея й липсва времето, през което тя дори само може да стои и да гледа на какво приличат облаците.
– Какъв съвет бихте дали вие на всички работещи жени в България, които се разкъсват между работа, домакинство и семейни задължения?
– Да откраднат време за себе си, като не е въпроса в количеството, а в качеството. Може да успее да си вземе 20 минути, през които да е сама в банята, да си играе с домашното животинче, да почете от любимата книга, да работи в градината, да пее, да танцува, но това ще са онези 20 само нейни минути.
Аз например готвя – това е нещо, което ми разрежда напрежението. Много е важно нещо да се ражда, защото жената е устроена да ражда, така както влиза една семка и след 9 месеца в друго качество се превръща в живот. Същото нещо важи и за женската душа-ако не ражда, тя се депресира. Това е като една вечна бременност.
Не говоря разбира се буквално за деца, може да ражда плетки, манджи, книги-няма значение. Въпросът е нещо да излиза и да си намери онова свещено „у дома”, което не е понятие за място, а за време и за преживяване. Няма значение къде се намира ако това, което прави я кара да се чувства щастлива и себе си, тя си е у дома.
– Жените са недооценени и на работа, и в къщи, защото в службата ги пренебрегват за сметка на мъжете, а у дома не получават признание за домакинската работа. Как да реагират тези жени, чийто процент в България е много висок?
– За мъжете, които не помагат в къщи, никак не е понятно колко изморителна е домакинската работа. Понеже привидно не се вижда, че е изпрано, избърсано, изгладено, сготвено и т. н. Само един човек, който го прави има идея как му треперят ръцете и краката и накрая му се плаче от умора. Затова е разпределянето на задълженията в къщи, които жената може да заяви с топла категоричност и спокойна сила. Дъщерята да прави едно, синът-друго, съпругът-трето, защото все пак не живеем в 16 век. Хубаво е нещата да се поделят.
Ако един човек – без значение мъж или жена, не отстоява това, което заслужава, никой няма да го направи вместо него, никой няма да дойде да изживее живота му. Ако някой не смята, че му се полага да е щастлив, няма да положи нужните усилия, нито да извърши действията, за да отстоява това свое право.
Не казвам да троши чинии или да прави истерични кризи. Има един категоричен и убедителен начин, по който се заявява нужда от помощ и от почивка и ако човека отсреща не е готов да го чуе, значи следва въпрос „това ли е човека” .
–В началото на семейния сезон на Биг Брадър излезе изследване, според което 80 на сто от семействата в България са нещастни. Как ще коментирате това?
– Точно сега започвам един уъркшоп, който е на тема „партньорските отношения” . Явно това наистина е доста наболяла тема, защото аз не съм я родила-поискаха я хората, с които работя.
За мен основната драма е незрелостта и неосъзнатостта на хората. Те просто са бебета, реагират егоистично, наивно, инфантилно и по детски, без широки морални стандарти, без толерантност към другостта на другия, без лична собствена постигната индивидуация.
Това означава, че едва след като човек е интегрирал всички свои аспекти и е пораснал като личност, може да бъде толерантен към всички лица на партньора до него. Онова, което наблюдавам е точно непорасналост, незрялост и неосъзнатост-една духовна нищета.
– Може ли да се каже, че незрялостта е характерна и за жертвите, пострадали при семеен тормоз?
– Да, и двете са едно и също. Понякога и престъпникът, и жертвата са еднакво виновни за престъплението. За да позволя аз да пострадам, значи не съм зрял. Какво правя аз в тази ситуация, в която страдам? Това означава, че аз не смятам, че заслужавам, че имам мазохистично отношение към себе си.
Знам всички възможни оправдания на подобни хора, които са жертва на лошо отношение-няма пари, няма покрив, няма къде да отидат, роднините им дават подкрепа на партньора, вместо на тях. И въпреки това, животът не е казано, че трябва да бъде розов.
Човек има точно толкова сили, колкото смята, че заслужава да е щастлив. Всъщност това прави от порастването изпитание-всяко хапче за растеж е болка. Ако беше лесно, щяхме всички да сме много осъзнати. Нали трябва да се заслужи по някакъв начин тази мъдрост и зрялост – с болка, и със смелост.
Ако някой си е избрал да страда, нека да стои в тази ситуация и да спре да се оплаква. Аз не искам да звуча крайно, защото много хора реагират с думите „Да бе лесно ти е на тебе да говориш”. Аз в никакъв случай не живея безпроблемно, жив човек съм, имам също близки около себе си и изпадам във всякакви такива ситуации.
Но аз просто реагирам – с любов, с добро и с едно огромно самоуважение. Ако човекът отсреща не е способен да усети това, значи това не ми е точния партньор. Въпросът е как съм избрала този човек, хората се срещат и се разделят.
Аз не призовавам към масови разводи, защото много пъти дискомфорта в една връзка би могъл да бъде преодолян с една фамилна терапия, с една работа върху себе си, с едно узряване на тези хора. Никой не казва, че разводът е първото решение-напротив то е последното.
Но способността да подложиш себе си под съмнение е вече първия признак на мъдрост, а не да прехвърляш все върху другия, или да се държиш като жертва, или да си вечния критикар, или вечния състезател, или обвинителя, или обсебващия партньор-всички тези форми на партньорство са болни.
– Какви книги предпочитат съвременните жени?
– Ами напоследък много четат езотерика, окултна литература – също, психология – страшно много. Може би съм субективна, но получавам страшно много писма в пощата си, които са по-скоро за поезията ми, отколкото за другите ми две книги, които са по-психологически. Аз смятам, че поезията също е психотерапия, само че в рима, така че очевидно има глад и за поезия.
Жените днес харесват и книги с приказки, много приказки. Четат ги с удоволствие не само за децата си, но и за себе си. Причината е, че детето у нас също чете с огромна жажда и глад, защото езикът на приказката е този, които владее директно душата.
– Според вас как съвременните жени по-лесно ще минават през живота и света?
– Като се обичат, за да може после да обичат и децата, и света навън.
