И Дърева бе против Гребния канал

Автор:
Четвъртък, 07 Април 2016 18:46
И Дърева бе против Гребния канал

Мащабно залесяване върви тези дни в Пловдив.

Стотици дръвчета "никнат" почти всеки ден в различни райони на града.

Това е поредното доказателство, че връченият миналата година "Оскар" за най-зелен град в България не е случайно.

Показателни са и думите на кмета Иван Тотев, който обяви, че всяка година в Пловдив се засаждат между 1500-2000 дръвчета.

И това не е в резултат на кампанийни дейности, а е политика на общината.

Което означава чист въздух.

Така че засаждането на дръвчетата, което се извършва сега в дните на Седмицата на гората, е само етап от грандиозната програма за превръщането на Пловдив в истински зелен оазис.

А аз продължавам да се чудя защо разни природозащитници въстават срещу всяка идея Пловдив да върви към Европа и света.

И да атакуват това, което управата върши най-добре в страната - залесяването.

То не бяха скандали заради строителството на Зоопарка, който ще отвори очичките на децата към света.

Сега бъдещето на българския спорт е в съда.

Защото същите тези природоборци искат да няма втори гребен канал.

А без него не може да провеждаме международни състезания.

Със странните претенции, че Пловдив ще бъде лишен от бели дробове.

Не зная дали е редно, но ще попитам хората, които раздават правосъдие.

Сегашният гребен канал лишава ли пловдивчани от въздух?

Защото преди години Велислава Дърева и други поборници бяха против канала.

Сега там, където ще бъде Зоопаркът, започва засаждане на дървета, които ще бъдат в пъти повече от отрязаните, така както се прави по цял свят.

Същата ситуация ще бъде и там, където е проектиран вторият гребен канал.

Макар че няма големи дървета, а предимно храсталаци.

Мнението на пловдивчани съм събирал многократно и то е категорично ЗА Зоопарка и втория гребен канал.

А сега нещо много любопитно, което също е свързано със залесяване.

Тази пролет успоредно с честването на Седмицата на гората се отбелязва и 135 години от първото залесяване на Бунарджика и Сахат тепе.

На 25 август (6 септември) 1881 г. започва масовото засаждане на дървета по голите хълмове на тези тепета.

През 1880 г. управителят на Източна Румелия княз Алеко Богориди поканил в Пловдив прочутия швейцарски градинар Люсиен Шевалас.

Още с пристигането си той започнал изграждането на първата градина, между сегашния площад "Съединение" и река Марица, която била наречена Княжеската градина.

За съжаление, днес тя не съществува. Именно по предложение на Шевалас през 1881 г. започнало залесяването на тепетата с дъбови фиданки.

След пет години - през 1886 г., с влизането в сила на първия регулационен план на Йосиф Шнитер се поставят основите на зелената система на града.

На хълмовете се отрежда важна екологична функция - резервирани са за залесяване.

На следващата година по инициатива на Христо Г. Данов започва залесяването на Сахат тепе (преименувано през 1911 г. на Данов хълм).

През същата година Люсиен Шевалас създава западно от града, в района на Сточна гара, Пепиниерата - общински разсадник.

От него освен за тепетата, Цар-Симеоновата градина и целия Пловдив посадъчен материал е бил предоставян и на дворцовите паркове в Евксиноград и Кричим, както и на много български градове.

През 1901 година са засадени чинарите по ул. "Иван Вазов".

По-късно настъпва период, през който по политически причини паркоустройството е в застой, а на тепетата се гледа само като на източник на материал за добив на павета.

Почти е унищожено Марково тепе и напълно - Княжеската градина.

Общината все пак успява да вземе едно странно наглед, но доста добро решение - паралелно със застилането на улиците в града с павета се извършва и залесяване.

Изискването е на всеки поставен камък или паве по улиците да се засажда по едно дръвче.

Тогава се залесява парк "Лаута", а през 1931 година се засаждат чинарите по бул. "Руски".

В периода 1932-1939 година залесяването и благоустрояването стават водещи за Пловдив и Общинският съвет единодушно решава да се закрият всички кариери за добив на павета по тепетата и хълмовете да се залесят.

/В коментара е използвана част от историческата справка, написана от Александра Йорданова - бел. ред./

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари (5)

  • Иван Нешев

    На колко международни състезания се очаква да е домакин Пловдив за година? Едно? Две ? Пет? Сто? Мисля, че още един канал, около който пловдивчани да обикалят докато им се завърти свят е безсмислен. По-добре да се поддържа гората, която е между "Канала" и река Марица, вместо да се унищожи още един хабитат на дивите животни и да се застрои не само с втори "Канал", а и с разни "атракциони", на които простолюдието да си дава парите, вместо да с еразходят на прохлада в гората.

  • г-жа Бандерова

    Г-н Стратев фундаментално е прав-верига канали!Каналето!Хвала!

  • ....

    Лъжа е, че не могат да се провеждат световни състезания без втори гребен канал! Този канал е абсолютно безсмислен, защото десетки други спортове остават на заден план. Това е далаверата на века в Пловдив. Насрахте се да крадете!

  • До г-н Нешев

    Да ви кажа честно, около гребния канал съм се разхождал много пъти и е наистина приятно. Обаче в тази гора, за която говорите, никога не съм стъпвал? Ако искам гора, отивам в планината, а не в някакви храсталаци, които вие наричате гора. А какво им е лошото на атракционите, където децата биха могли да се забавляват?

  • Менда

    Те вместо да си правят пиар да отидат да полеят дърветата от миналата година, а да не говорим и за миналите години. Снимат го за пред медиите и после това дърво изсъхва, иначе голямото залесяване.

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм