И покойниците не оставяме на мира!

Автор:
Неделя, 06 Март 2016 12:11
И покойниците не оставяме на мира!

Днес е голяма Задушница.

Задушница преди началото на великия пост.

От няколко дни ми е криво, странно нервно и потиснато.

Въпреки това, купих вино и цветя, взех свещи от кварталната църква и се запътих към гробищата.

Мислех да прелея баща си, да поседя на гроба му, и мислено да си поприказваме.

Уви, не се получи.

Започна се още от входа.

Лелички с кофи, легени и бидони, почти не те допускат да влезеш.

Навират ти китките в лицето и ти препречват пътя, сякаш е някакъв странен карнавал на цветята.

Хиляди, маса народ навсякъде.

Шум, глъч и...смях дори се чува.

Коли минават по алеите с мръсна газ.

Да се чуди човек към къде са се забързали.

Малки мургавелчета буквално ти се качват на главата с отиграната реплика:

Бате, дай някой лев за Бог да прости.

Атакуват те на групи, по две, три парчета във всяка.

Тъкмо с някой лев се отървеш от едната група и те налазва следващата.

Стана ми криво.

Прелях на две, на три, сложих цветята и си тръгнах.

Мисля си, че за повечето от нас почитането на мъртвите се е превърнало в някаква странна ритуалистика.

Ей така, да отбием номера за да не ни е гузно.

Или просто навик. Не знам.

Заработваме някаква странна индулгенция до следващата Задушница, та белким ни простят.

Но си мисля, че философията на този ден трябва да е друга.

Философия на смирение, тишина и вглъбяване.

Нещо, което очевидно няма как да се получи.

Или поне не на Задушница.

Или поне не у нас и сега.

Нещо, което само от нас зависи и затова не става.

Може би ще трябва да се ходи ден по-рано, или ден по-късно.

Май, пак нещо сме объркали, щом и покойниците не оставяме на мира и не знаем как да почетем.

Времена...

Тодор Кръстев, юрист

коментар във Фейсбук

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм