Що, съветнико, си вдигаш заплатата в кенефа и в среднощна доба?

Автор:
Петък, 23 Януари 2009 14:58

Вземете за пример офертата на Емилиян Станев за написването на "Иван Кондарев" 

Няма скрито-покрито, пари - срещу сериозен труд, това е европейското поведение

Автор Антон Баев

ImageАвторитетът на този Общински съвет най-вероятно ще бие рекорда по нисък рейтинг от всички местни пловдивски парламенти досега.

Може ли едни 620 лева, които съветниците ще получават месечно, да бъдат предмет на реплики в парламентарния кенеф и да се гласуват в късна доба? Може, ама що?

Та всеки четящ пловдивчанин знаеше, че това ще стане. От какво се криете, г-да и г-жи съветници?

Не е срамно да определиш цена за труда си, това е достойно. Та това го прави всеки ваш избирател, кандидатствайки за място, според ценза и способностите му, във фирма или на държавна служба. Всеки от вас, драги съветници, би трябвало да стане и каже открито: Ето, моята работа за Пловдив ми коства тези усилия, тези познания и съответно тези пари. Както и да даде персонален отчет (срокът не би трябвало да е повече от една година, а може да бъде и на парламентарен сезон) какво точно е свършил за Пловдив.

Стига с тия шабани, ебани и асани. Тук не говоря за етноси, а, уви, за всички вас. Вярно, някои са били против и въздържал се, но не за това е думата. Аз съм далеч от тъп популизъм в стил на ползу роду. Тези, които са били против, би трябвало да кажат, че не вършат работа за 620 лева месечно. Въздържалите се няма какво да коментирам. Според мен, въздържал се е като да си в Рая, ама да викаш, че още си на портите му.

Поради что се срамите да се наречете пловдивски общински съветници? Поради что се срамите да получавате според свършеното?

Ще ви дам един пример. Класикът Емилиян Станев, който си знае цената, заявява на тогавашния пръв държавен ръководител Тодор Живков, че написването на „Иван Кондарев” (по скромното ми мнение най-големия български роман) – тази панорама на „българските бесове”, ще струва толкова и толкова пари, и съответно толкова и толкова време. Бай Емилиян си получава парите, а българската литература се сдобива с единствения роман, който може да се нареди в лавицата на мито-романите на ХХ век (за правещите сделки в кенефа ще уточня, че това е понятие, въведено от големия учен Юрий Лотман), където са Джеймс Джойс, Томас Ман, Михаил Булгагов и ред други световни автори.

Не само, че не е срамно, ами е и ефективно. Няма как от незадоволен човек (съветник) да очакваш задоволителни резултати. Няма и как от шебека да стане достоен пловдивчанин. Той си мисли, че още "Шуми Марица окървавена", а "вдовицата плаче люто ранена" независимо от времето и пространството, в което се намира.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм