За Сан Ремо и за Гласът на България

Автор:
Понеделник, 10 Февруари 2020 07:21
Тоталитаризмът хвърли в затвора бащата на Златния Орфей, демокрацията уби фестивала Тоталитаризмът хвърли в затвора бащата на Златния Орфей, демокрацията уби фестивала

По БНТ гледах кратък репортаж от 70-ия фестивал на италианската песен, който се провежда в град Сан Ремо. И се сетих за нашенския конкурс "Гласът на България".

Не само се сетих, но ме заболя главата, макар че отдавна тази пародия не ми е интересна. Защото в съдържанието на конкурса няма нищо българско. С изключение на участниците, които с много малки изключения, и то доста срамежливо, изпяват по някоя друга българска песен.

В интерес на истината българската музика винаги е предизвиквала интереса на публиката в залата. Българско е и журито, което е съставено от четирима посредствени певци. И тези "специалисти" казват кой е гласът на България.

Знам, че конкурсът е взет отвън, но когато се каже че става въпрос за български глас, скромното ми мнение е, че трябва да се пеят наши песни, което ще стимулира българските композитори и поети да дърпат нагоре родната музика.

Какво мога да кажа за "Сан Ремо"? Това, че през годините назад не съм пропускал нито един от фестивалите, които се предаваха по БНТ. И че съм заклет фен на италианската музика. Това, което винаги ме е впечатлявало, е, че там не се пречи на онези, които могат да пеят. Интересното е, че в него могат да участват по няколко пъти преминалите квалификацията изпъпнители. Като 38-годишният Антонио Диодато, който тази година най-после спечели мечтаната от всички статуетка.

И малко любопитна информация около регламента. Въпреки промените през годините фестивалът по своята същност е надпревара между песни, избрани няколко месеца преди излъчването му от специална комисия, оценяваща кандидатите. Песните съгласно регламента трябва да бъдат композирани от италиански автори и да бъдат изпълнени на италиански език (или на местните за Италия диалекти). На фестивала песните се изпълняват за пръв път публично от съответния изпълнител и ако някой от тях по един или друг начин ги разкрие предварително, се дисквалифицира.

За песните се гласува чрез специални журита и/или чрез телевот и накрая се съобщават и награждават първите 3 песни, събрали най-много гласове.

"Сан Ремо" ме връща в годините, когато на Слънчев бряг се провеждаше конкурсът "Златният Орфей".

Този фестивал беше сред най-авторитетните музикални прояви в Европа.

В него участниците от други страни бяха длъжни в репертоара си да имат българска песен.

В Слънчев бряг България видя на живо всички звезди на българската музика, между които: Емил Димитров, Лили Иванова, Орлин Горанов, Йорданка Христова, Маргарита Хранова. А от гостите България уважиха: Жилбер Беко, Адамо, Орнела Ванони, Джани Моранди, Алла Пугачова, Карел Гот, Ал Бано и Ромина Пауър, Бони Ем, Демис Русо, Хулио Иглесиас, Тото Кутуньо, Рики е Повери, Бой Джордж и още.

Този конкурс стартира през 1965 година и позорно беше унищожен през 1999 година. И нещо много срамно.

Първият директор на "Златния Орфей" става Генко Генков, който издига конкурса на европейско ниво. През 1974 г. обаче е обвинен в шпионаж и е осъден на 20 години затвор.

След 7 години е освободен и отново е назначен за директор. Реабилитиран е през 1990 г. от Народното събрание, но през 1992 г. умира.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм