Пловдив и хълмовете му. Спомен за Бунарджика

Автор:
Събота, 12 Октомври 2019 09:36
Пловдив и хълмовете му. Спомен за Бунарджика

Никой не може да си представи Пловдив без неговите хълмове. Не знам защо, но никога не ми хареса, че ги наричат тепета. Не че имам нещо против, че думата е от турски произход, но понятието хълм в много по-сериозна степен дава яснота за природната им забележителност, каквито определено са те.

Пловдив в справочниците е известен "като града на седемте тепета", но малцина знаят, че те не са седем, а девет. За съжаление, три от тях вече ги няма. Едното от тях е Марково тепе, в центъра, до хотел Лайпциг, където сета е МОЛ. Имало е и още два хълма. В близост до днешната пивоварна Каменица и до парк Лаута. Поне така ги описват историците. Но думата днес ми е за Бунарджика. Този на-живописен според мен пловдивски хълм. И мястото му е ключово. В идеалния център на Пловдив.

Много пъти съм се шегувал, че тези пловдивчани, които живеят в близост до него - от вила не се нуждаят. Та там има всичко. Всякакви дървесни видове, алеи, кътове за отдих, детски площадки, а и нелош път до върха. Чудесни панорамни тераси на самия връх. А навремето имаше и две хубави кръчми - Малък и Голям Бунарджик. И докато ресторант Малък Бунарджик през соца, си беше една най-обикновена бирария - Големият, беше един добре оформен ресторант, плюс дискотека отделно.

Може би, едно от най-посещаваните заведения до 90-та година, особено лятно време. И нямаше как да не е така. Разположен съвсем под върха на хълма, със страхотна панорамна гледка към Родопите и цялата централна и източна част на града, това място омагьосваше. Хората не просто отиваха на заведение там. То си беше цял ритуал - с разходка до върха, почивка по пейките за по цигара, две. Интересни разговори и запознанства. Сигурно половината от свалките в Пловдив са станали на това място.

Само като споменеш на някой, че отиваш вечерта до Голям Бунарджик, и вече е започнал да ти намига разбиращо. Абитуриентите също посрещаха задължително изгрева на върха, сутринта след бала. И това далеч преди в България да се измисли Джулая на брега на морето.

Спомням си, в края на 80-те години, с банда приятели се бяхме закотвили един петък, още в ранния следобед, в ресторанта там. Беше лято и естествено пиехме бяло вино. Сервираше ни го Нелито - любимата ни сервитьорка, а и не само на нас, в канички по литър, с нарязани резенчета лимони и ябълки вътре. Виното беше уникално, някъде от района на Брезово. Каничките вървяха една след друга заедно със сладката приказка. Но не за това ми е думата. На съседната маса седеше една двойка. Млади хора, не повече от 25 годишни.

Близко бяха до нас и почти всичко се чуваше. Разговорът се въртеше около обещанието, което беше дал младежът, тази вечер да отидат и да поиска ръката от родителите и. Не разбрахме, кога беше обещавал и на колко канички бяло вино е бил, но определено сега тази идея не му беше присърце. Опъваше се, като магаре на мост. Слушахме аргументи от всякакъв характер - млади сме още, защо да бързаме, не сме завършили, животът е пред нас, не ми ли вярваш, ама аз си те обичам и т.н. По едно време чак неудобно взе да ни става, но чува се, какво да правим. И когато очаквахме нещата да приключат и да си тръгнат, изведнъж девойката рязко качи октавите и почти започна да крещи: Знам, знам всичко.

Знам и защо вечно ме водиш само тук. И ти, и всички тук сте влюбени в сервитьорката. Мен ме напуши смях, защото Нелито не беше в първа младост, та всички да припадаме по нея, но в заведението настана странно мълчание. Огледах се и видях, че наистина в този ранен час с изключение на младата дама, с очевидно все по провалящия се годеж, други жени няма. Масите бяха заети от мъжки компании с неизменните канички бяло вино. А имаше и доста самотници, а и те също до един вперели поглед в сервитьорката. Погледнах и към Нелито. Гордо изправена до бара, наблюдаваше сцената с нескрито отегчение и като нещо, което не и се случва за пръв път. И тогава всичко ми просветна. Та те наистина, до един, присъстващите, бяха влюбени в нея. И май тя го знаеше. И това, че беше разкрита от младата дама въобще не я трогваше.

Младата дама, разплакана бутна стола на който стоеше и почти подтичвайки се изнесе от ресторанта. Настана още по неловко мълчание. От всички маси бяха притихнали. След малко обаче Нелито с горда стъпка започна да разнася канички с бяло вино по масите, без никой да и го е поръчал. На въпросителните ни погледи обясняваше, че са от момчето с проваления годеж. Естествено, поканихме го на нашата маса. Не изглеждаше особено разстроен. Обясни, че обича момичето и наистина ще се ожени за нея, но не обичал да го притискат, а и не бил готов още за срещата с родителите и. Попитахме го тогава защо черпи, а това което ни каза ни потресе: Вие станахте неволни свидетели на всичко. На сватбата не мога да ви поканя.

Затова приемете тази почерпка в аванс. Приемете, че вие сте първите ни гости. И като се почна с почерпката, та до полунощ. На по-весела сватба в аванс не съм присъствал. И надали ще присъствам някога. Повече не се видяхме. Така и не се разбра сватбата дали се е състояла, или - не. Но сигурен съм, всички помним тази задочна сватба. В ресторант "Голям Бунарджик", който повече от 25 години не работи. На върха на най-хубавия хълм на Пловдив. Откъдето се вижда цяла Тракия и житейските проблеми изглеждат безкрайно малки. И наистина е така. Качете се горе и ще го констатирате. Дори да не ви предстои нищо важно. Като решение за сватба дори. Или избори след 15 /петнадесет/ дни. Весел уикенд.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари (5)

  • Валя

    Е, Тоше, върна ме в младостта. Какви истории мога да разкажа и аз от там. Уникално място, уникално.

  • Дани Митев

    Който възстанови Голям Бунарджик трябва почетен гражданин на Пловдив да го направят.

  • читател

    отговори на: Дани Митев

    Всъщност за възстановяването на Г. Бунарджик имаше уникален проект /мисля, че Г. Бунаджик е собственост от Пещерняците/, но тъпите и малоумни екоидиоти, който Тошо, са ултра червени дебили, някой и бувши членове на БСП блокираха всичко! Дано при новото управление на ГЕРБ, З. Димитров намери куража, да не се огъва на екоидиотите и възстановят Г. Бунарджик! https://plovdiv-online.com/plovdiv/item/41054-zelen-klub-n%D0%B0-golemiya-bun%D0%B0rdjik-snimki#

  • Тодор Кръстев

    отговори на: читател

    Навремето, когато пребивавах в местната Агенция за приватизация, специално проверих как стоят нещата. Г. Бунарджик се продава още през далечната 1995 или 96 година на една фирма със софийска регистрация /името не помня/. И въпросната фирма след като придобива терена и сградите, повече не се интересува от сделката, което е много интересно. А кой стои зад тази фирма, нямам дарби да знам. Възможно е и това, което твърдиш - знае ли човек. Но в едно съм сигурен - че това място повече пущинак е грехота да стои. И тъй като знам, че кандидатите за кметове сега четат всичко, и дано този който стане, има доброто намерение да промени това.

  • читател

    https://plovdiv-online.com/media/k2/items/cache/8b4f5c1536e69f9f85aa4d4afd48d316_L.jpg

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм