Миналата седмица поставих началото на сериала, в който ще разказвам за онези, които правят опити да унижават Пловдив. С една единствена цел - да седнат на кметския стол.

Страшното е, че ако това, не дай си боже стане, европейският Пловдив бързо ще отиде в историята. Защото сред мераклиите да управляват Пловдив са Дани Каназирева, доказаният предател Славчо Атанасов. Естествено в папката със сериала има и други герои, някои от които вече се изживяват като велики политици. Разбира се, всичко, което разказвам и ще разказвам, почива на доказани истини. Така, както винаги съм го правил.

МИНАЛАТА седмица стартирах с Дани Каназирева, а днес продължавам със Славчо Атанасов - кметът, който обяви историческа, но неосъществена, война на Либия по време на сагата с медицинските ни сестри. и оттам получи и прякора си Либиеца.

Бившият кмет на Пловдив обяви, че бил внесъл предложение в парламента да се регламентира задължителен приемен ден на кметовете. По този начин щял да се смени моделът на управление, като идеята е всички граждани да могат лично да се срещнат със своя градоначалник. Атанасов посочва като практика и примери за успешното реализиране на такава политика от кметовете на световни мегаполиси – Дмитрий Лужков в Москва, Рудолф Джулиани в Ню Йорк, Кадир Топбаш в Истанбул.

"Тези успешни кметове споделят едно и също - че винаги в работата си са се ръководели от близкия и непрекъснат контакт със своите граждани. Аз също съм следвал този принцип като кмет на Пловдив и той се е доказал в практиката", хвали се Атанасов.

"По същата причина, като кмет настоях всички големи общински сделки да минават за становище и през прокуратурата. За да е всичко максимално прозрачно и за да няма дори и най-малкото съмнение за корупционна практика. Затова правех публични отчети пред пловдивчани. За да не се стига до обществени скандали и гадаене на тъмно защо има провалени проекти или защо дадена работа не е свършена", допълва Славчо.

ВИНАГИ съм твърдял, че всяка професия носи рискове. Изпитвам го на гърба си. След 15 години в професионалния волейбол мускулите и ставите не ми дават спокойствие. Но за сметка на това познавам кога времето се разваля. И се гордея с победите, които съм носил на Пловдив и България.

Разбира се, дори през ум не ми е минавало да се сравнявам със Славчо. Защото той беше един ненадминат колос като кмет, а политиката не го е повредила. Може би мъничко! Дори си мисля, че не той се е учил от някакви си там кметове като Лужков, Джулиани и Топбаш, а те са копирали неговия стил на работа. Фактът, че нито в Москва, нито в Ню Йорк, нито в Истанбул тамошните кметове не са откривали кенефи с мажоретки, показва тяхната изостаналост от модерния начин на управление. Да не говорим за мъжеството на Славчо, когато обяви война на Либия.

ВЪПРЕКИ тези изумителни успехи, имам малки притеснения около решителността му в борбата с корупцията. Е, не са кой знае какви, но все пак ще ги спомена. Само за цвят.

И си спомням как излъга сините пловдивчани и онези от ГЕРБ, които го направиха кмет. За да хариже след това града на БСП. И как Пловдив беше заплашен от закриване заради безумното управление на бившите комунисти.

Ами опитите му да унищожи ВМРО, партията, която го подкрепяше. Спомням си още как без никакви прожектори и обществено обсъждане със спортните хора в Пловдив, без да информира дори прокуратурата, и погазвайки всякакви правила, Славчо напълни касата на клуба по спортна стрелба "Тракия" със 127 000 лева общински пари, макар че по регламент на стрелците се полагаха 7 000 лева. Правеше го и други клубове, но на наши хора.

А в същото време остави много спортисти в Пловдив да тренират и участват в състезанията гладни. Тъпичко е и твърдението му, че всеки ден приемал хора в кабинета си. Но го казва.

Е, това са дреболии. Както и това, че улиците се метяха с клони, защото нямаше метли, градският транспорт беше трагичен (да напомним ли за фалиралия след кметуването на Славчо - Ангел Батаклиев, приватизирал и баталясал Градски траспорт, чиито тролейни жици още висят и нищо чудно да отрежат врата на поредната жертва, както това се случи с пловдивчанка на колелото на Централна гара), спортът и културата бяха в агония. За инфраструктура да не говорим!

Беше пълна трагедия. Защото не може да бъде друго, когато кметът е безхарактерен предател!