×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 3346

След матурата по БЕЛ и преди Закона за просветата

Автор
Понеделник, 30 Май 2016 10:25
След матурата по БЕЛ и преди Закона за просветата

„Aко „Приключенията на Лукчо" е роман, искам да прочета всички на земята" - ключова реплика на дъщеря ми от преди няколко години, когато беше втори клас. Имам и още по-любима от малко по-късен етап: „Човек трябва да има здраво чувство за мъка, за да чете Оливър Туист".

Ясно е, че читателска култура се гради първо в семейството и после в училище. Само че не виждам механизъм, който да възпитава в култура, да мотивира читатели или да изгражда вкус и критерий.

Българското образование потъпква всякаква свежа мисъл. Липсва нещо много просто – духовност, която да предполага развитие, мисъл, която да повлича в различни посоки, и отскок... нагоре.

Образованието ни е устроено примитивно, зависи само и единствено от документи и бюрократи. Затова е и неуправляемо и неефективно. Човeшкият фактор е сведен до гола статистика.

В тази област все пак има някаква идеална цел, която е редно да се формулира и разграничи ясно. Това дето подготвяме хора за бизнеса и процъфтяващата икономика е доста изтъркано. На бизнеса не му трябват глупави хора. И работник да си – някъде и някой трябва да те е научил да мислиш.

Проблемът не е само в това, че през август ще влязат необмислени промени с новия Закон за образованието, а че после нищо особено няма да се случи. Генерално трябваше да се олекотят и променят Учебните програми и планове, което не се случва с литературата.

Не се намери кой да мотивира и представи Програмата по литература, да обясни и изведе акцентите без клишета, скандали и заучени реплики. Обяснителността с разбираеми думи е въпрос на професионализъм – не виждам от доста време адекватност и коректност в промотирането на образователни политики.

Чудя се има ли такива изобщо?

Литературата задава идеи, влиза в полето на съпротивата (срещу Принц Лимон), подлага на съмнение доста неща, но и гради ценности и възможност да избираш и продължаваш напред, както прецениш. Това не е изгодно.

Въпросът е да се запазят същите хора, които пишат учебниците, които участват в постоянните образователни комисии, които усвояват парите по Оперативните програми и превръщат образованието ни в догма и посредственост.

Зрелостният изпит по БЕЛ приключи – „драконовските мерки" останаха в историята, предстои статистиката, както всяка година, и после идва забравата. Предстои и общ анализ – конфузни усмивки, гордост, че двойките са два-три процента по-малко (примерно). И ще чакаме матурата догодина. Тази инерция е скапваща за работещите в образованието. Инерцията е липса на съвременност и адекватност.

Доста голям брой от младежите не умеят да четaт с разбиране откъс от произведение, както и да съставят свой текст по него. Още през 2014 г. е приета Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността с времеви хоризонт до 2020 г.

Подзаглавието на Стратегията е - „Четенето – ключът за повишаване на грамотността на нацията". Целта е да се подобри функционалната грамотност (работата с различни типове текстове и информация от различен порядък и области).

Не е ясно обаче как се прилага тази Стратегия. Каква е нейната функционалност и достъпност? И как тези младежи (около 50 000), които се явиха на матура, ще успеят да извлекат ползата от своето образование?

Документът е свързан и с международното оценяване на учениците – PISA, на което по традиция заемаме последните места.

Най-общо четивната грамотност се дефинира като разбиране, използване и осмисляне на писмени текстове за постигане на определени цели. Свързва се и с активното участие на личността в обществото. Общи формулировки, които са добри по своята същност, но у нас си остават на хартия, защото липсва съпричасност и отношение към образованието на държавническо ниво.

Ако не се върнем към „Приказки по телефона", към просто устроените и интерсно написани учебници, към добрия изказ и упражненията по писане и граматика – има да чакаме нещо добро да ни се случи. На нас и на децата ни.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм